Планът за интегрирано развитие на общините е стратегически документ, разработен в съответствие с актуалната законодателна и стратегическа рамка за планиране на регионалното развитие и отразява специфичните особености на региона. Той предлага решения за социалните, икономическите и екологичните предизвикателства пред общините.
Какъв е смисълът на този документ и докъде стигнаха общините в приемането му за периода 2021-2027 г. и какви са инструментите за осъществяването на заложените в плана цели?
Темата коментира в “Нашият ден“ Людмила Величкова от Националното сдружение на общините:
“Това е най-важният средносрочен стратегически документ на общините, който дава посоката за развитие за следващите седем години. Периодът, в който трябва да се реализира и изпълни, е от 2021 до 2027 г., съгласно разпоредбите на Закона за регионалното развитие. Съгласно него плановете за интегрирано развитие на общините са част от системата на документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие.
Разработва се за седем години, новото за този период, е, че те съвместяват в рамките на един документ елементите на общинските планове за развитие и на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, които действаха за предишния планов период.
Докъде стигнаха общините по приемането на плана?
Почти две трети от общините имат вече подобрени планове за интегрирано развитие на общините. Към края на септември от 265 общини, 175 имат приети планове, за останалите 92 в момента върви процесът на обществено обсъждане и предполагаме, че до края на годината всичките общини вече ще имат приети планове за интегрирано развитие на общината.
Крайният срок беше 31-ви март, но с оглед на това, че малко по-късно излезе правилникът за прилагане на Закона за регионалното развитие, забави се малко и актуализацията на националната концепция – Интегрираните стратегии на регионите от ниво 2. Тъй като общините подхождат изключително отговорно към разработването на този план, при някои от тях се получи забавяне.
Активност на жителите на общините при обсъждането на плановете
В по-голямата си част общинските администрации предприеха всички мерки, за да осигурят и да гарантират участието на гражданите и на останалите заинтересовани.
Повече за финансовите инструменти за осъществяване на плана, можете да чуете от Людмила Величкова в звуковия файл.
Програма за София е планът за интегрирано развитие на Столична община за периода 2021-2027 година. Стратегическият документ определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано развитие на общината.
Първият етап от разработването на Програмата включва пространен и задълбочен анализ на различните аспекти от градското развитие на София. Във втората фаза на процеса на базата на анализа се определят приоритетни зони за въздействие и конкретни мерки, които ще се реализират в София през следващия програмен период на Европейския съюз от 2021 до 2027.
Целта на Програма за София е да бъдат избрани най-аргументираните и необходими на града проекти, които са реалистични за изпълнение и имат ясно обоснован бюджет, срок на изпълнение и източници на финансиране чрез фондовете на Европейския съюз и други публични и частни инициативи.
Програма за София
На 14 октомври 2021 г. предстои общественото обсъждане на Плана за интегрирано развитие на София.
Кои са заложените в програмата за София 14 цели за развитието на Столична община, които имат най-голяма нужда от намеса в следващите 7 години?
Темата коментира в “Нашият ден“ Любомир Георгиев, директор на “Софияплан“.
“Целите на Плана обхващат различни аспекти от живота на града. Има цели и мерки, които обхващат подобряването на зелената система – улично озеленяване, паркове, разширяване на парковете и тяхното качество. Става въпрос за енергийното производство и внедряването на все повече възобновяеми източници и то на микрониво, на квартално ниво в града, което е абсолютно нова тема за София.
Кръговата икономика и аспекта на отпадъците – много трябва да подобрим разделното събиране и уползотворяването на този ресурс, това което наричаме боклук, всъщност си е цяла икономика.
Връзката между научните институции в София и бизнеса е много слаба и това също трябва да бъде подобрено. Имаме добър експортен потенциал, но ниска експортна реализация на самия град. Към това също сме предвидили мерки. Отварянето и улесняването на достъпа до данни е нещо, свързано по-абстрактно, но е свързано с възможността, както на бизнеса, така и на медиите, така и на изследователите да достъпват информация. Това също е заложено като цел и мерки.
Гъвкавото използване на сградния фонд на училища, детски градини, образователни институции, също е залегнало да бъде позволено през общински наредби и стимулирано, за да могат тези институции да изкарват допълнителни доходи и да се превърнат в общностни центрове.
Социално предприемачество и социални предприятия – фондации и неправителствени организации, които увеличават мрежата, която обхваща хора в затруднено положение.
Междублоковите пространства и по-комфортната градска среда. Обновяване на жилища. Става въпрос за дълбоко обновяване – да се прегледа конструкцията, да се видят инсталациите в сградата.
Повече за целите, предвидени в плана за интегрирано развитие на общините, можете да чуете от Любомир Георгиев в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg