Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Реторичният заряд на личните имена

Христофор Митиленски е византийски професионален светски поет, живял в началото на ХI век. Ползвал се е с високо социално положение заради ерудицията и поетичното си майсторство. Сред творбите му дори съществува, макар и частично запазен, стихотворен „репортаж“ за конни надбягвания, чрез който той предава вълнуващото събитие на приятели и други почитатели на спорта. В случая вниманието ни привлича поетичният му календарен цикъл от дванайсетосрични двустишия, посветени на православни светци. В него средновековният поет използва много реторични фигури, основани на личните имена на светците. За някои от тях не се знае почти нищо, освен името и жертвата за вярата, и тук умелият майстор на словото залага на многопластовите асоциации, значения и внушения на личните имена, за да направи образите им ярки и запомнящи се. 

д-р Екатерина ДиковаКалендарът на Христофор Митиленски е познат в два южнославянски превода от ХIV век. Единият се свързва с Търновската книжовна школа, а другият се приема, че е сръбски. 

Как двамата преводачи се справят с предаването на играта на звук, смисъл и асоциации в оригинала, достигат ли до поетичните висоти на умелия гръцки стихотворец с възможностите на своя старобългарски славянски език – за това разказва д-р Екатерина Дикова, гл.ас. в Института за балканистика с център по тракология при БАН.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35