Има имена в българската културна и в частност литературна история, които за времето си са будели остри полемики, но днес са забравени, потулени, скрити. Скрити не нарочно, скрити заради късата ни памет. Такова име е роденият в с. Василовци, Ломско, писател Георги Марковски (1941-1999) – един от най-стойностните експериментатори и търсачи в българската словесност през втората половина на ХХ век.
Според проф. Симеон Янев той е може би първият постмодернист в българското писане и това личи, между другото, в двата негови ключови романа: „Хитър Петър“ и „Разказвачът и Смъртта“.
Други го причисляват към магическия реализъм, но – така или иначе – Георги Марковски, чиито произведения са били чакани и посрещани с нетърпение и с остри критически пера, днес е почти непознат, включително за изкушените от българската литература.
Наскоро в НАТФИЗ проф. Светлана Стойчева организира конференция по случай 80-годишнината от рождението му, където излязоха с доклади водещи български литературни изследователи, подчертавайки наистина новаторското дело на писателя.
Това негово новаторско дело е тема на предаването „Премълчаната история“, в което разкриваме достиженията на българската литературно-интелектуална мисъл в лицето на Георги Марковски заедно с проф. Светлана Стойчева, доц. Морис Фадел и младият литературовед Стоян Петков.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Снимка – НАТФИЗ
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
