Институтът за пазарна икономика (ИПИ) работи по дългосрочно усилие за анализ на причините за бедността и неравенството във възможностите, както и за оценка на ефективността на социалните помощи и услуги в България.
В условията на продължаваща политическа нестабилност ИПИ стартира поредица от публични обсъждания, които да отговорят на новите предизвикателства и да намерят работещи решения за социалната политика в страната.
Първото публично обсъждане е на 27 октомври 2021 г. и се фокусира върху ефективността на социалното подпомагане в страната и възможните решения в рамките на предстоящата дискусия за държавния бюджет за 2022 г.
Екипът на ИПИ ще представи изчисления и възможни сценарии за промяна по отношение на социалните трансфери с доходен критерий – месечните социални помощи за ниски доходи и целевите помощи за отопление. Ще бъде разгледан и ефектът на пандемията върху основни социални програми и трансфери.
Водещи на дискусията са Лъчезар Богданов (главен икономист в ИПИ) и Петър Ганев (старши изследовател в ИПИ).
Достъп до събитието от 14:00 – 16:00 часа : Join Zoom Meeting
Темата коментира в “Нашият ден“ Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ:
“Това, което ни провокира, за да реализираме събитието, са няколко неща. През последните месеци ние представихме някои идеи за социалната политика, други сме дискутирали в затворен формат, сега просто искаме да го отворим и на фона на предстоящия бюджет, който в някаква степен ще прилича на актуализацията на бюджета – най-вероятно ще е подготвен от служебен кабинет, ще се разисква в първите седмици на един нов парламент.
В тази ситуация е хубаво някои предложения да бъдат експертно представени и защитени още преди да се случи самият дебат за бюджета.
Важното е, че първо това, което видяхме през 2020 г., е, че някои социални програми не отчитат пандемията. За тях сякаш няма криза. Социалните месечни помощи, които са за най-бедните хора, там, където е включен и гарантиран минимален доход, те почти не реагираха, сякаш няма криза. Много други програми са в същата ситуация.
Реагираха програми като социалния патронаж, помощ за възрастни, посещения на карантинирани, купуване на лекарства. Това беше нещо, което се случи с европейски средства.
Виждаме, че аргументът за нарастващо неравенство в един по-дълъг период започва да играе все по-важна роля в България. Ако искаме да не си провалим макроикономиката, а именно, без знания как да се справим с неравенството, ако започнем хаотично да вдигаме преразпределения през държавата, да променяме бюджетна рамка, да променяме данъци.
Начинът да отговорим на това предизвикателство е, като насочим ресурса там, където да има ефект спрямо това неравенство. Най-голям ефект спрямо неравенството би имало именно – увеличаване вследствие на обхвата на месечните социални помощи.
Когато насочиш пари към най-бедните, ефектът към неравенството е най-голям. Ако насочваш пари към широки мерки, а широки мерки са по 50 лв. на всеки пенсионер или по 120, или увеличаване на и без това много големия обхват на детските помощи, но с много малка сума, там ефект върху неравенството няма. Просто всички взимат по малко и реално картината е същата.
В социалното подпомагане, което коментираме, имаме възможност за много сериозно увеличение, дори предлагаме удвояване на гарантирания минимален доход. Това няма да е много скъпо, а ще даде много сериозен ефект върху неравенството."
Чуйте Петър Ганев в звуковия файл.
Когато на правото му се завива свят – говори в "Нашият ден" литературният теоретик Камелия Спасова. Повод за разговора е семинарът "Световъртежите на юридическото: когато правото срещне литературата", част от инициативата "Литература и право". Събитието е организирано от секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология..
Опит за осмисляне на случващото се в страната ни и по света в "Нашият ден" правим с помощта на политолога Христо Анастасов. По думите на Анастасов сме свидетели на най-големия прелом на човечеството поне от 1989 година насам. Този път обаче зарядът не е насочен към възход на демокрацията, а е "тъмен скок към неизвестното". Вината за поредицата от..
В динамично развиващия се свят на технологии и изкуствен интелект креативността среща нови възможности и предизвикателства. Димитър Узунов, съосновател на "Арте Урбана колектив" и творец, който съчетава елементи на класическа пиеса, научна презентация и видео в своите спектакли, сподели своите идеи за това как езиковите модели с изкуствен интелект..
Конференцията "Училище за бъдеще", която ще се проведе от 22 до 24 ноември в Стара Загора , събира на едно място образователни експерти, учители и директори на учебни институции с мисия за по-добро образование в България . Във "Време за наука" говорим с Георги Ненов , създател на платформата "Свръхчовекът" , която разказва вдъхновяващи..
С всяка изминала година България все по-уверено заема своето място в световната карта на бизнеса и модата. Темите за женската красота и влиянието ѝ върху обществените нагласи, рекламните тенденции и бизнес стратегиите предизвикват нарастващ интерес и дискусии. За да разгледаме как българският модел за женска красота се утвърждава в международната..
Наричат "Гунди – легенда за любовта" киносъбитието на десетилетието у нас. Причината са колкото всичките над 500000 продадени билета, които превръщат..
Около 17 % от населението на България страда от диабет по данни от последния национален скрининг, проведен през 2024 година. На 14 ноември отбелязахме..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg