Според неотдавна въведени от министерството правила за приемане на студенти, докторанти и специализанти за обучение в български държавни висши училища съгласно постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. българите, живеещи зад граница, но притежаващи българско гражданство или постоянно пребиваващи в страната, нямат право да кандидатстват или да бъдат класирани за студенти в наши университети по това постановление. За сънародниците ни зад граница ПМС 103 е важна придобивка, защото им дава шанс да учат в мечтаната прародина при условия, компенсиращи донякъде липсата на „равен старт“ с родените и завършили средно образование в България. Дори при този облекчен режим на прием специалната квота от 2000 места за българи от чужбина се запълва едва наполовина.
Новите правила предизвикват абсурдни ситуации. Студент, приет по ПМС 103, който е завършил успешно бакалавърската си степен и междувременно е получил статут на „постоянно пребиваващ“, не може да продължи с магистратура, защото според правилата се оказва, че няма право. Немалко българи от Бесарабия вече имат и българско гражданство, въпреки бюрократичните усложнения и годините чакане. Техните деца получават гражданство за много по-кратък срок – 8 месеца. За да си спестят тягостната процедура, някои от тях се възползват от това право и стават български граждани, като продължават да живеят по родните си места с идеята, че някой ден може да учат и живеят в България. Когато обаче този ден дойде, разбират, че не могат да кандидатстват по ПМС 103, освен ако не се откажат от българското си гражданство, за което пак ще се наложи да кандидатстват и да чакат 4 години, ако след завършването си изберат да останат в България…
За нелепата ситуация алармират в писмо до държавните институции от Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“. Обръщението е подкрепено и от други обществени организации като Асоциацията на учителите по български език в Република Молдова, фонд „Български дух“, Молдова. Последствията от бюрократичното недомислие са не просто огорчение и преобърнати съдби, но и отблъскване от демографски излиняващата ни държава на млади качествени хора, които да работят и отглеждат децата си в нея, споделят Кирилка Демирева от дружество „Родолюбец“, дългогодишна преподавателка в Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев, Росица Николова, учителка по български език с дълъг стаж в Украинско-българския лицей в Приморск и съпредседателят на дружество „Родолюбец“ Галин Георгиев.
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg