Документ на МОН ощетява българите от чужбина

Според неотдавна въведени от министерството правила за приемане на студенти, докторанти и специализанти за обучение в български държавни висши училища съгласно постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. българите, живеещи зад граница, но притежаващи българско гражданство или постоянно пребиваващи в страната, нямат право да кандидатстват или да бъдат класирани за студенти в наши университети по това постановление. За сънародниците ни зад граница ПМС 103 е важна придобивка, защото им дава шанс да учат в мечтаната прародина при условия, компенсиращи донякъде липсата на „равен старт“ с родените и завършили средно образование в България. Дори при този облекчен режим на прием специалната квота от 2000 места за българи от чужбина се запълва едва наполовина.

Новите правила предизвикват абсурдни ситуации. Студент, приет по ПМС 103, който е завършил успешно бакалавърската си степен и междувременно е получил статут на „постоянно пребиваващ“, не може да продължи с магистратура, защото според правилата се оказва, че няма право. Немалко българи от Бесарабия вече имат и българско гражданство, въпреки бюрократичните усложнения и годините чакане. Техните деца получават гражданство за много по-кратък срок – 8 месеца. За да си спестят тягостната процедура, някои от тях се възползват от това право и стават български граждани, като продължават да живеят по родните си места с идеята, че някой ден може да учат и живеят в България. Когато обаче този ден дойде, разбират, че не могат да кандидатстват по ПМС 103, освен ако не се откажат от българското си гражданство, за което пак ще се наложи да кандидатстват и да чакат 4 години, ако след завършването си изберат да останат в България…

За нелепата ситуация алармират в писмо до държавните институции от Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“. Обръщението е подкрепено и от други обществени организации като Асоциацията на учителите по български език в Република Молдова, фонд „Български дух“, Молдова. Последствията от бюрократичното недомислие са не просто огорчение и преобърнати съдби, но и отблъскване от демографски излиняващата ни държава на млади качествени хора, които да работят и отглеждат децата си в нея, споделят Кирилка Демирева от дружество „Родолюбец“, дългогодишна преподавателка в Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев, Росица Николова, учителка по български език с дълъг стаж в Украинско-българския лицей в Приморск и съпредседателят на дружество „Родолюбец“ Галин Георгиев.