Цикълът търси различни знайни и незнайни „състояния“ и значения на точката, в които можем да я видим, използваме, а понякога само да усетим. За някои науки тя е „абстрактен обект“, за други е „опростяване“, за трети е край или начало; „забавяне“ или пауза.
Тя е още небесно тяло, географско понятие, но и обозначена екологична катастрофа – „точка, от която няма връщане назад“. В цикъла тя се „появява“ и като „критична точка на разрушаване“ и точка във взаимоотношенията между хората и обществата.
А какво се случва с представите ни за нея, когато тя стане част от многоточие или двоеточие? Още по-интересен е спорът, когато тя „изчезне“ в идеите на „Безточковата геометрия“ или „Летящите покриви в архитектурата“.
Контекстът определя представите за понятията, но в този цикъл точката определено излиза от контекста, в който най-често я употребяваме и създава свои различни светове.
За нея говорят: математици, литературоведи, логици, философи, географи, астрофизици, статистици, еколози, музиканти, архитекти, художници, дизайнери. Във всеки епизод от цикъла, те често водят задочен спор за приложението на точката и с аргументи обясняват значението и важността ѝ в тяхното поле и интереси.
В епизод 1: „Първото прозорче към света“ се поставят фундаменталните представи за точката в геометрията, езика, статистиката, философията и астрономията. За геометрията тя е: „нищо, част от абстрактен, въображаем свят на математиката“ и в същото време точката е „първият геометричен обект“. В астрофизиката за точка се приемат „всички небесни тела, към които астрономите насочват телескопите си“. Точката е „любопитство към света, защото „звездите нехаят как ги наричаме и по-важно е удивлението...“. За езика, „начало на точката трябва да се потърси още в древността, когато някои народи са използвали кръстче, вместо точка, а древните гърци са я поставяли горе, вместо долу, където я поставяме сега.“ Опитът да изясним какво е точката в различните нейни светове носи познание, забавление, понякога хумор или кратък спор – има ли я или я няма. И защо нещо, което често приемаме за фундаментално, всъщност съвсем не е така. Слушайте в епизода.
В епизода участват: проф. Тинко Тинчев, логик – математик от катедра „Математика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Йордан Ефтимов, литературовед и гл. ред на „Литературен вестник“, доц. Борис Грозданов, от катедра „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Тодор Велчев, астрофизик от катедра „Астрофизика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и ас. Бойко Амаров, от катедра „Статистика и иконометрия“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Музиката в цикъла е любезно предоставена от автора ѝ Петър Йорданов - Бъни от албума му „Buny Verse“.
От 2016 г. от 1 до 10 ноември международният фестивал Берлинска седмица на науката Berlin Science Week събира най-значимите световни учени и иновативни научни организации в столицата на Германия, за да празнува науката с около 30 000 участници. Фестивалът е сред най-големите научни събития в света и за всички, които искат да участват в дискусии..
Срещата между двете далечни наглед полета на изява се случва на територията на софийското 32 средно училище с изучаване на чужди езици "Св. Климент Охридски" в училищния клуб за философия и театър "Персефона". Актьорите са ученици от 10 и 11 клас. Създателка и ръководителка на клуба е учителката по философия Диляна Филипова, която подбира и адаптира..
Всички казваме остров Мадейра, но на място разбрах, че това е само най-големият от архипелага в Атлантическия океан със същото име. Разположен е на почти еднакво разстояние от Мароко и от Канарските острови, но всъщност е португалска територия. Поводът да летя до този вулканичен къс земя е поканата от моята приятелка Мерлин Арнаудова да й гостувам...
"Черно море е едно интересно море, ние дори не знаем колко интересна океанолигия има толкова близо до нас в Черно море. Това е място, където са се случвали много интересни климатични събития и в далечното минало и днес. Във Физическия факултет е единствено място в България, където се изучава физическа океанография и групата ни тук е една от..
Юлия Петкова представя във "Време за наука" книгата "Ана. Приказка за климата и околната среда" от Юстайн Гордер. Норвежкият писател, по думите на Петкова, е един от пионерите в популяризирането на сложни и абстрактни идеи и поднасянето им по разбираем и ангажиращ за млада аудитория начин. Първата художествена творба на Гордер, получила..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
Ново партньорство стартират Българското национално радио и Софийският университет "Св. Климент Охридски". Ректорът на Софийския университет проф. д-р..
Срещата между двете далечни наглед полета на изява се случва на територията на софийското 32 средно училище с изучаване на чужди езици "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg