Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Една дума с много лица – точката“. Епизод 1: Първото прозорче към света

Колаж от изображения за точката, направени от участниците
Снимка: Теодор Иванов

Цикълът търси различни знайни и незнайни „състояния“ и значения на точката, в които можем да я видим, използваме, а понякога само да усетим. За някои науки тя е „абстрактен обект“, за други е „опростяване“, за трети е край или начало; „забавяне“ или пауза.

Тя е още небесно тяло, географско понятие, но и обозначена екологична катастрофа – „точка, от която няма връщане назад“. В цикъла тя се „появява“ и като „критична точка на разрушаване“ и точка във взаимоотношенията между хората и обществата.

А какво се случва с представите ни за нея, когато тя стане част от многоточие или двоеточие? Още по-интересен е спорът, когато тя „изчезне“ в идеите на „Безточковата геометрия“ или „Летящите покриви в архитектурата“.

Контекстът определя представите за понятията, но в този цикъл точката определено излиза от контекста, в който най-често я употребяваме и създава свои различни светове. 

За нея говорят: математици, литературоведи, логици, философи, географи, астрофизици, статистици, еколози, музиканти, архитекти, художници, дизайнери. Във всеки епизод от цикъла, те често водят задочен спор за приложението на точката и с аргументи обясняват значението и важността ѝ в тяхното поле и интереси. 

В епизод 1: „Първото прозорче към света“ се поставят фундаменталните представи за точката в геометрията, езика, статистиката, философията и астрономията. За геометрията тя е: „нищо, част от абстрактен, въображаем свят на математиката“ и в същото време точката е „първият геометричен обект“. В астрофизиката за точка се приемат „всички небесни тела, към които астрономите насочват телескопите си“. Точката е „любопитство към света, защото „звездите нехаят как ги наричаме и по-важно е удивлението...“. За езика, „начало на точката трябва да се потърси още в древността, когато някои народи са използвали кръстче, вместо точка, а древните гърци са я поставяли горе, вместо долу, където я поставяме сега.“ Опитът да изясним какво е точката в различните нейни светове носи познание, забавление, понякога хумор или кратък спор – има ли я или я няма. И защо нещо, което често приемаме за фундаментално, всъщност съвсем не е така. Слушайте в епизода.

В епизода участват: проф. Тинко Тинчев, логик – математик от катедра „Математика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Йордан Ефтимов, литературовед и гл. ред на „Литературен вестник“, доц. Борис Грозданов, от катедра „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Тодор Велчев, астрофизик от катедра „Астрофизика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и ас. Бойко Амаров, от катедра „Статистика и иконометрия“ в СУ „Св. Климент Охридски“.


Музиката в цикъла е любезно предоставена от автора ѝ Петър Йорданов - Бъни от албума му „Buny Verse“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Световният доклад за дарителството '2025: България е на 61-во място по щедрост

България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи  Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025)   – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..

публикувано на 31.07.25 в 15:40

Загадъчните древни българи

Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..

публикувано на 31.07.25 в 10:35

Технология и природа: Кой избира какви ще бъдем?

За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..

обновено на 29.07.25 в 12:16
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Валентин Георгиев

В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..

публикувано на 28.07.25 в 17:05

Ко Паньи – селото на кокили

В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..

публикувано на 25.07.25 в 16:15