Бляскава и изпълнена с жизненост и настроение програма предлагат този петък музикантите от Симфоничния оркестър на БНР и техният главен диригент – Марк Кадин. Творби от Джордж Гершуин, Дариус Мийо и Артуро Маркес ще рисуват със звук слънчева Куба, карнавална Бразилия, джазовите ритми на Ню Йорк и революцията в Мексико. Солист в „Рапсодия в синьо“ е виртуозният Мирослав Петков, който вече пети сезон е първи тромпет на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам.
Симфоничната поема „Кубинска увертюра” се ражда през лятото на 1932, като отражение на впечатленията на Гершуин от Куба по време на двуседмичната му почивка в Хавана през февруари същата година. Първоначално поемата била озаглавена „Румба”. Музиката ѝ носи отзвук от карибските ритми и националните кубински ударни инструменти, изпълнена е с яркия колорит на кубинските песни и танци, а в основната тема се долавя влиянието на тогавашния хит на Игнасио Пинейро „Échale Salsita”. Присъстват интонации и от традиционната фолклорна песен „La Paloma“. Премиерата в Ню Йорк на 16 август 1932 на стадиона „Левисън”, в интегрален цикъл на Нюйоркската филхармония с всички произведения на Гершуин, преминава с огромен успех пред около 18-хилядна публика и още около 5 хиляди души, останали извън стадиона. Три месеца по-късно, на благотворителен концерт в „Метрополитън опера” под диригентството на автора, творбата е преименувана в „Кубинска увертюра” – заглавие, което според Гершуин дава „по-точна представа за характера и съдържанието на музиката”.
Едноактният балет „Бик на покрива“ на Дариус Мийо е пантомима с елементи на ексцентричност и фарс. Създаден е през 1919 година на основата на латиноамерикански мелодии и ритми, които привличат вниманието на композитора по време на пребиваването му в Бразилия като личен секретар на Пол Клодел, посланик на Франция в Бразилия в периода 1816-1918 година. Първоначалният замисъл на композитора е да създаде не балет, а кинофантазия (Cinéma-fantaisie et destinée), тъй като той предполага, че музиката му може да бъде използвана в някой от филмите на Чарли Чаплин. Но Жан Кокто убеждава Мийо да направи балет по негов сюжет и написва сценарий за балет-пантомима към вече готовата музика, като същевременно заедно с граф Дьо Бомон организира и продажба на билети за бъдещата премиера. На 21 февруари 1920, в Парижкия Театър „Шанз Елизе“, творбата е представена за първи път. В постановката на Жан Кокто участват тримата знаменити циркови комици - братя Фрателини. Дирижира Владимир Голшман, декорите са на Раул Дюфи. Балетът и направената от него сюита са едно от най-популярните произведения на Мийо.
„Рапсодия в синьо“ е емблематично за Гершуин произведение. Тя е написана за рекордно кратки срокове през месец януари 1924 година. Историята й е доста любопитна – твърди се, че една нощ, докато играе билярд с брат си Айра и поета Бъди де Силва, Гершуин изненадващо прочита в Ню Йоркския „Трибюн“ съобщение, че „работи по нова композиция, която ще бъде изпълнена на 12 февруари, в концерта с нова американска музика, посветен на рождения ден на Ейбрахам Линкълн.“. Композиторът дори и не е помислял да пише такава творба – в момента той работи довършително над новата си комедия „Сладък малък дявол“, която трябва да бъде представена само след три седмици. Разговаряйки с диригента Пол Уитман обаче, Гершуин променя мнението си и за по-малко от три седмици създава рапсодия за пиано и джаз оркестър, обединяваща елементи на европейската симфонична музика и американския джаз. Първоначално той смята да нарече творбата си „Американска рапсодия“, но по съвета на брат си Айра, който е много впечатлен от картината „Ноктюрно в синьо и зелено“ на американския художник Джеймс Уислър, променя заглавието на „Рапсодия в синьо“. Премиерата на творбата е абсолютен триумф, а впоследствие „Рапсодия в синьо“ се оказва най-изпълняваното по света произведение, написано от американски композитор.
Симфоничната поема „Легенда за Милиано“ на мексиканския композитор Артуро Маркес Наваро е написана през 2010 година, по повод 100-годишнината от мексиканската революция. Силата и експлозивността на това произведение, което за кратко време се превръща в класика на националния симфоничен репертоар на Мексико, е вдъхновено от историята и легендата за Емилиано Сапата, наричан от най-близките му приятели „Милиано“. Той е един от най-важните военни и селски лидери на мексиканската революция и символ на селската съпротива в Мексико. В композицията се открояват елементи от революционни сцени, както и звуци, които сякаш илюстрират известната фраза „Земя и свобода“. Творбата е в две части. За първата, озаглавена „Молитва“, самият композитор казва: Тази част има почти религиозна нагласа. Чрез една простичка молитва Сапата търси сбъдване на мечтата си – това е елементарен принцип на нашата раса, който се предава всеки ден по интереси извън нашата мексиканска реалност“. Втората част, наречена „Погребална песен на цикадите“, описва убийството на Емилио Сапата – Милиано, на 10 април 1919 г. в хасиендата Чинамека, когато цикадите започват да пеят, а песента им избледнява с първите дъждове. Песента на цикадите е проникновена и болезнена, тя напомня, че на този ден те са били главните свидетели на убийството на Сапата.
В изпълнение на радиосимфониците под диригентството на Марк Кадин, „Легенда за Милиано“ ще прозвучи за първи път в България.
Мирослав Петков е роден във Варна. Музикалния си път започва от Националното училище по изкуствата „Добри Христов“, след което заминава за Германия и става студент на проф. Макс Зомерхалдер. По време на следването си печели награди на най-престижните международни конкурси, сред които Yamaha International Trumpet Contest, ARD Musikwettwerb, Concorso Internazionale Citta Do Porica. След четири години, в които е водач на тромпетите в Националния театър в Манхайм, Германия, той е избран за първи тромпетист на един от най-престижните оркестри в света – Кралският Концертгебау в Амстердам. От началото на 2019-а музикантът е и професор по тромпет в Консерваторията в Амстердам. Мирослав Петков често се обръща и към джаза, и към фолклора, и тази негова многоплановост като музикант е особено ценена от публиката.
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.
В 24-тото издание на своя Великденски музикален фестивал Държавната опера във Варна поднася 16 събития в различни жанрове – опера, оперета, балет, концерт и мюзикъл и спектакли за деца. Началото беше поставено през март с представления на оперите "Бохеми“ и "Макбет“, детския мюзикъл "Мечо Пух“ и първия от концертите "Лицата на НМА "Проф. Панчо..
През далечната 1981 година едно име нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа и предизвика удивени възгласи. Проглуши дори британските фенове и славещата се със своя шовинизъм критика на Албиона не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и..
От началото на своето създаване фестивалът "Артис" носи послание за духовност, творчество, креативност и вдъхновение. Този мотив е силно застъпен и в това издание, което поставя своето начало на 12 април от 19.00 часа в зала № 9 на Национален дворец на културата с концерт на Ирина Георгиева, Георги Андреев, Милена Андреева озаглавен "Фолклор и..
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg