"Ваксинация" стана думата на 2021 година, според Оксфордския речник, как да се тълкува тя в контекста на България?
Какво предизвика кризите на доверие, разделението и омразата в обществото ни, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ д-р Борис Таблов, анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия.
„България не прави изключение, само че тук тази дума няма смисъла, който има за другите държави. За нас, може би по-важната дума е „антиваксинация“ или „преценям“, защото прочетохме темата с ваксините по друг начин, в сравнение с другите нации. Много фактори оказаха влияние, за да имаме това. На първо място – нездрава среда, но и функционалната ни интелигентност явно е паднала много. Твърде лесно в обществото ни се провират тези, които звучат не само нелогично, а направо налудничаво, а в същото време обществото с лека ръка се отхвърлят научните твърдения.
Ролята на политиците също е важна – те превърнаха за обществото темата Covid-19 в политическа арена и още от миналата година не смееха дори с половин уста да кажат нещо свързано с ваксинирането, защото знаеха, че ще загубят гласове. Но най-много ме разочарова разцеплението на лекарската общност по темата с ваксинирането. Това показа много ясно колко е лошо дори средното ниво на знание и обучение на повечето от медиците ни – то е много под средноевропейското. Освен това в България нямаме здрави съсловни организации, които да демонстрират някакво обединение и да заемат твърда позиция единни стандарти. Лекарите са огледало на обществото – лутат се в между тези и антитези.“
Да бъдат ли тествани учениците в България
„В Германия такъв спор няма. Моите деца са ваксинирани, въпреки че са малки, освен това се тестват два пъти седмично и въобще не са травмирани от това. Взеха решението сами, защото в училище са говорили за тази тема. Освен това се чувстват горди, че помагат за справяне с тази криза. Това важи и за всеки нормален човек в Германия. Аз също съм ваксиниран и също се тествам два пъти седмично, преди да вляза в болницата. Но българите на ниво общество отказваме да приемем, че Covid-19 съществува и че той тотално промени начина на функциониране на обществата. Не разбирам защо българите не искат да приемат, че това са наложени от обстоятелствата положения и няма как да ги избегнем, а искат – хем да са отворени училищата, хем всичко да се върне по старому, но да не се ваксинираме и да не ни тестват. Как да стане? Просто критичните ситуации изискват поемане на някакъв риск. Можем нищо да не правим и да чакаме, но досега чакахме, вирусът мутира и още ще мутира, колко още ще чакаме?“
Прогноза за България
„Явно ще вървим по модела на Русия. Сега ще имаме дълго плато с много заболели и висока смъртност. С претоварени болници, което ще наруши нормалното функциониране на цялата здравна система. Ако не се ваксинират повече хора, за съжаление ще има и следващи вълни и ще са по-драматични отколкото на други места в Европа. За да не се случи това, е необходим политически консенсус, който да вземе решение, че Covid-19 ще е от първостепенна важност в дневния ред на обществото.“
Чуйте целия разговор с д-р Таблов в звуковия файл.Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция и какво се случва с някои забравени разследвания според шестия доклад на Антикорупционния фонд (АКФ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Бойко Станкушев , директор на АКФ. "Антикорупционни институции, 2024 година: ново начало" "Любопитно е..
Тематиката, свързана с обезщетяване на неимуществени вреди (наричани още морални), претърпени от деликт*, става все по-актуална. Съдебната практика често е противоречива, особено когато става дума за претендирани обезщетения от юридически лица. За неимуществените вреди, причинени при непозволено увреждане, разказва повече проф. Таня Йосифова –..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е десетото издание. В днешната десета рубрика , посветена на актуалната съдебна практика..
Съвместявайки култура, творчество и магията на природата, Vidin Art Festival "The River" 2025 обещава незабравимо преживяване за малки и големи. Събитието се провежда на живописния бряг на река Дунав и превръща района около крепостта "Баба Вида" във фестивален център на светлина, музика и изкуство. За атмосферата и програмата на фестивала разказа..
Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" поставя началото на Фестивал за спекулативна литература и технологии на бъдещето "Фантастичен Бургас" . Фестивалът ще започне с представяне на новия роман на писателя Марин Трошанов "Сказание за Карина и Габриел". Водещ на събитието ще е авторът, радиоводещ и кинокритик Благой Д. Иванов. Писателят, кинокритик и..
Тази година предстои четвъртото издание на фестивала за класическа музика Allegra в София, което, освен четири концерта в Балната зала на Централния военен..
Продължаваме темата, която започнахме миналата седмица, свързана с глобалното разследване на Международната коалиция OPENWING Alliance, публикувано на 17..
С препоръки какво да четем през лятото в "Нашият ден", гостуват Ема Цветанова, Ирена Назарова и Серафим Владимиров , студенти в Магистърска програма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg