Професия Човек: психологът Джорджия Арсова

Предаването "Другият до мен" (всеки понеделник от 15 до 16.30 часа) започва нова рубрика – "Професия Човек", в партньорство с Фондация "За нашите деца".

Веднъж месечно ще срещаме аудиторията със социални работници, в най-общия смисъл на думата, които ще разказват истории от своята практика, ще говорим за личната им мотивация, ще ни запознават с проблемите на уязвими групи хора в обществото през разкази от първо лице. Целта е да се популяризира работата в социалната сфера и нейната важност.

Първият ни гост в "Професия Човек" е психологът Джорджия Арсова.

Тя има опит в консултирането на родители в конфликт, осиновители и осиновени, както и психологическа работа с деца и възрастни, преживели травма и насилие. Интересува се как семейната динамика се отразява на родителите и влияе на психичното здраве и развитие на децата.

Идеята да учи психология се заражда у Джорджия, когато е на 12 години. Една част от нейната фамилия е италианска – живот в голяма къща, пица, паста, зехтин, но и караници… Тогава и хрумва да си води записки, за да разбере защо тези хора се карат и има ли вариант, в който не се карат. Започва да анализира ситуациите, а впоследствие и да чете научна литература по темата. Въпреки че имах афинитет към изкуството, в момента се чувствам удовлетворена от професионалния си избор, казва младата психоложка.

По думите ѝролята на психолога или психотерапевта е да бъде преводач – да помогне на човек да свърже съзнаваното с несъзнаваното, да му помогне да изразява по-съзнателно и по-умело това, което се случва в него. Но първо трябва да помогне на себе си, а после на детето си.

За да е адекватен един специалист, трябва задължително да е минал лична терапия, т.е. да е опознал себе си /в каквато степен е възможно/, за да може да вижда къде са нашите съвсем естествени, човешки бели петна и да се връща към тях, да търси отговорите и така да асистира на своите пациенти.

Работата със себе си е растежна болка, в която има много смисъл.

Фондация "За нашите деца" е мечтаното работно място за Джорджия Арсова. Допада и фактът, че организацията е непрекъснато в движение, търсят се нови начини за справяне с ежедневните задачи и това е много ценно. Много е сходно с психологическия процес, където винаги има една несигурност, но полезна несигурност, която те кара да растеш.

Фондацията е за ранно детско развитие – от 0 до 7 години, но това означава "семейната система на деца от 0 до 7 г." При дете с проблем винаги се срещаме първо с родителите или хората, които го отглеждат. Така изследваме проблема. Защото детето е екран, през който се вижда цялата семейна динамика.

Това, което търсят децата в психологическата работа, не е някаква много сериозна промяна, те още се формират. По-скоро търсят едно свободно, безопасно пространство. В първите сесии децата обичайно правят две неща – или искат да построим къща, в която да се скрият и да поседят /понякога канят специалиста там/, или да играем на криеница. Децата имат нужда да бъдат видени и открити. Работата на психолога не е да ги поправя, да ги пренастройва, да ги прави едни добри деца, а по-скоро да възвърне или създаде диалог между тях и родителя.

Единственият начин да превентираме поведения, които не са социални приети или не са добре за детето, е да разберем какво ги провокира и да му дадем алтернатива. Т.е. да не го учим да не бъде лошо, а да му покажем как да бъде добро.

Цялото интервю с Джорджия Арсова може да чуете в звуковия файл.