Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сладка агресия

Снимка: Rawpixel

Желанието да мачкаме, стискаме и щипем малки, пухкави създания с големи кръгли очи и меки ушенца събира на едно място умилението с недотам мирните емоции. Защо е така?

От една страна малките на бозайниците са развивали с времето специфични черти, тъй наречената бебешка схема на тялото (тук е мястото да извикате образ на бебе, тюленче, котенце или друго крехко създание), които предизвикват силна емоция у порасналите индивиди, за да ги накарат да се грижат за тях, дори когато не са техни родители. Инстинктите, свързани със запазването на вида, играят голяма роля в провокирането на тази доста силна емоция.

Откъде обаче идва агресията?

„Чуете ли за емоции, трябва да се сещате за лимбичната система в мозъка, тя е отговорна за тях – обобщава Никола Кереков. – Активираното удоволствие покачва мотивацията ни да се грижим за малкото, беззащитно създание, а агресията идва да ни държи „будни“ за онова, което ни обкръжава.

Прекалено силната позитивна емоция може да ни направи неспособни да продължим да функционираме, а съответно и да опазим малкото, което гушкаме. Подобен феномен, при който силната позитивна емоция върви с щипка горчивина, се наблюдава и при плача от щастие, например.

Въпрос на баланс е.“

Разбира се, жените, на които е отредено да полагат повече грижи за потомството, са много по-податливи на сладка агресия от мъжете. А това обяснява и защо голяма част от продуктите, насочени към дамска публика – като се започне от плюшените играчки и се стигне до автомобилите, напомнят тази „бебешка схема“.


Чуйте увлекателния разказ за сладката агресия на Никола Кереков в „Науката не спи“, съвместна рубрика на „Лабиринти на познанието“ и „Рацио“. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..

публикувано на 01.10.24 в 09:30
Проф. Марин Георгиев

Явните и скритите кодове на тялото

Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира за различни проблеми и ние, с помощта на специалистите, трябва да ги разчитаме и да потърсим помощ. В урологията – тази бързо развиваща се специалност, симптомите са доста ясно различими:..

публикувано на 30.09.24 в 18:25
проф. Диана Гергова

Пътуваща изложба представя българските археологически открития

Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава.  "Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много..

публикувано на 30.09.24 в 12:00

"Строгият" или "готиният" – за първата среща на учителя с учениците

Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко вероятно е да чуем подобно нещо от учител преди началото на първия учебен ден. От личен и споделен опит обаче знаем, че понякога първият контакт между педагога и децата може да е начало на ведро и..

публикувано на 29.09.24 в 10:25

БАН работи за отворен достъп и цифровизиране на националното културно и научно наследство

Четиринадесетата международна конференция "Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство" (DiPP 2024) започна в Бургас .   "Конференцията цели да представи иновации, проекти и научни и научно-приложни разработки в областта на цифровото документиране, архивирането, представянето и запазването на световно и национално материално и..

публикувано на 27.09.24 в 16:05