Желанието да мачкаме, стискаме и щипем малки, пухкави създания с големи кръгли очи и меки ушенца събира на едно място умилението с недотам мирните емоции. Защо е така?
От една страна малките на бозайниците са развивали с времето специфични черти, тъй наречената бебешка схема на тялото (тук е мястото да извикате образ на бебе, тюленче, котенце или друго крехко създание), които предизвикват силна емоция у порасналите индивиди, за да ги накарат да се грижат за тях, дори когато не са техни родители. Инстинктите, свързани със запазването на вида, играят голяма роля в провокирането на тази доста силна емоция.
Откъде обаче идва агресията?
„Чуете ли за емоции, трябва да се сещате за лимбичната система в мозъка, тя е отговорна за тях – обобщава Никола Кереков. – Активираното удоволствие покачва мотивацията ни да се грижим за малкото, беззащитно създание, а агресията идва да ни държи „будни“ за онова, което ни обкръжава.
Прекалено силната позитивна емоция може да ни направи неспособни да продължим да функционираме, а съответно и да опазим малкото, което гушкаме. Подобен феномен, при който силната позитивна емоция върви с щипка горчивина, се наблюдава и при плача от щастие, например.
Въпрос на баланс е.“
Разбира се, жените, на които е отредено да полагат повече грижи за потомството, са много по-податливи на сладка агресия от мъжете. А това обяснява и защо голяма част от продуктите, насочени към дамска публика – като се започне от плюшените играчки и се стигне до автомобилите, напомнят тази „бебешка схема“.
Чуйте увлекателния разказ за сладката агресия на Никола Кереков в „Науката не спи“, съвместна рубрика на „Лабиринти на познанието“ и „Рацио“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
