Ужасът на мореплавателите

„Лицето, що изпрати хиляда кораба“, с тази прочута фраза елизабетинският поет Кристофър Марлоу, описва Хубавата Елена. Според омировата „Илиада“ корабите са малко повече от хиляда.

Онова, което двамата поети не ни казват и не е имало как да знаят, е колко дървесни червея е имало в корпусите на ахейските кораби след десетгодишната обсада на Троя.

Teredo navalis са известни като „ужасът на мореплавателите“. Магелан е загубил част от корабите си заради тях, а дори днес те нанасят поражения за милиарди годишно.

Въпросните червеи, дори не са червеи, а по-скоро миди, които образуват продълговати черупки и са интересни на днешната наука, понеже е ясно как съумяват да обработят дървесината. Тя е естествен композитен материал (лигнин и целулоза), нещо като железобетон. Целулозата е арматурата, а лигнинът (поли-фенол) и хемицелулозата са бетонът.

Открит за учените остава въпросът как дървесният червей усвоява дървесината, при условие, че има учудващо малко бактерии в червата си.

Изследването на генома му показва, че има ензими за целулозата, но не и за лигнина.

Ясно е, обаче, че въпреки вреден за нас, морският червей е важен за океанските екосистеми, тъй като разгражда субстрати и рециклира органични съединения. Освен това метаболизмът му може да ни даде ценни идеи как по-ефективно да произвеждаме биогорива, чиито добив в момента е скъп и неефективен.

Колкото до поетичния образ на Марлоу от началото, математиците обичат да се шегуват с него, задавайки въпроса: ако едно лице може да вдигне хиляда кораба, колко е нужно за вдигането на пет? Отговорът е 0.0005 лице.

Чуйте Никола Кереков в „Науката не спи“, съвместна продукция на „Лабиринти на познанието“ и „Рацио“.