Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Излезе книгата „Българските азбуки“

Научната истина за предглаголическата писмена култура по нашите земи, за създаването на глаголицата и кирилицата и българската принадлежност на първия славянски писмен език, за култа към светите Кирил и Методий в православния и католическия свят и решаващата роля на българската държава за съхраняването и развитието на делото им, предадена в ясен, точен и достъпен вид, чудесно оформена и богато илюстрирана – това предлага новото издание на читателите. Текстовете са дело на няколко изявени учени от два института на БАН и от Софийския университет. Изданието е подкрепено от Министерството на образованието и науката, подготвя се и вариант на английски език.

Необходимостта от достоверен и разбираем разказ за истинската история и същност на славянската писменост и нейната кръвна връзка с българския език и държава стана очевидна покрай предизвиканите от едно парламентарно решение спорове за наименованието на празника 24 май и от зачестилите провокации и фалшификации на историческите факти от близки и по-далечни нам държави.

Ако днес всеки човек или общност може да избира как да се самоназовава и самоопределя, това не важи за миналото. То е, каквото е, а приемането на историческата истина не може да навреди на днешните отношения между хората и обществата. Напротив, спокойното и обективно познаване на миналото е здравата основа, върху която може да се гради доброто им бъдеще. В това са убедени авторите на изданието.

И още една истина, доказана от историята на българските азбуки и книжовност. Без мъдрата и далновидна политика на държавници като Симеон Велики и Борис-Михаил Покръстител, които щедро финансират и всячески подкрепят дейността на книжовниците и просветителите, съдбата на първия книжовен славянски език – българския – и на азбуката ни щеше да е съвсем различна. Днес поддържането на националната кауза и българистиката у нас и в чужбина също не може без държавна политика и подкрепа. В предаването „За думите“ разговаряме с две от авторките – проф. Ана Кочева и доц. Ваня Мичева от Института за български език.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35