1 декември – Световен ден за борба с HIV

Всяка година на 1 декември светът отбелязва Деня на борбата с HIV/СПИН. За първи път този ден е отбелязан през 1988 година. Тогава Световната здравна организация в стремежа си да насочи общественото внимание към проблемите на HIV/СПИН и да подчертае необходимостта от подкрепа и разбиране за хората, живеещи с HIV, обявява 1 декември за Световен ден за борба със СПИН.

От 1996 г. с отбелязването на този ден се заема Обединената програма на ООН за HIV/СПИН (UNAIDS). Оттогава Световният ден за борба със СПИН се превръща в начало на целогодишна кампания с акцент върху превенцията, образованието и информираността. 

Фондация „И” осъществява дейност в подкрепа на хората, живеещи с HIV в България, чрез застъпнически действия и предоставяне на услуги. Фондацията поддържа консултативни кабинети в градовете София и Варна.

Усилията на фондацията са насочени към създаване на условия за реализиране на пълноценен живот с HIV, като се застъпва за правото на живот с HIV без стигма и дискриминация и за правото на хората, живеещи с HIV в България на равен достъп до съвременни комплексни медицински грижи.

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Даниела Маркова, председател на фондация „И”:

“От две години държавата не финансира програмата за лечение и превенция на HIV. Търсят се решения, не сме абдикирали от основната ни дейност, която осъществяваме. Работим със 110 HIV позитивни.

Особено в началото, когато те за първи път научават за своя статус, работим много в посока психологическа помощ.

• Д-р Хасърджиев: От две години държавата не финансира програмата за лечение и превенция на HIV
  

По отношение на нашето общество, все си мислех, че от далечната 1987 г, от която съм свързана с тях, някак отношението ще се промени и ще бъде по-светло и приятно, но вече не съм оптимистично настроена. Тези хора продължават да са стигматизирани. Те имат нормален начин на живот, но много рядко съобщават за статуса си и много малко хора около тях знаят за него.

През годините се опитвахме да образуваме групи, за да понасят малко по-леко, особено в началото, когато им се съобщава. Но останаха малко такива групички.

Бих апелирала към всеки един от нас, хората, които нямат този проблем, да си представим, че го имаме, и как бихме се чувствали в тази ситуация.

Чуйте д-р Даниела Маркова в звуковия файл.