Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премълчаната история на автентичния фолклор

Снимка: БГНЕС

Каква могъща поезия и мъдрост има в автентичния фолклор, как е съхранил той духа и живеца на историята ни? Знае се, че колкото важни са българският език, държавната територия, родовата памет, религията и народната традиция, така е важен и песенният ни фолклор.

Но прави ли се разлика между автентичния фолклор и авторските песни, изработени в същия стил и с подобна лексика? Каква е разликата и какви са приликите в двата подхода към фолклорното ни съкровище? Защо днес оригиналите не се ползват с такава популярност, колкото десетките им имитации?

Затова в предаването се разглеждат няколко шедьовъра на песенното анонимно творчество, като уникалните „Мама Елка буди“ в изпълнение на Борис Машалов, „Гукнали сиви гълъби“ и „Съболе, хайдут габровке“ на Мита Стойчева, както и „Като седиш, Кино-Кинче“ на Недялка Керанова.

Проследява се връзката между автентичния фолклор и класическата музика, обръща се внимание и на великите разработки на големите български композитори като Петко Стайнов и неговата „Ръченица“, на рапсодията „Вардар“ на Панчо Владигеров и „Нестинарка“ на Марин Големинов.

В предаването участва проф. Венко Александров, дългогодишен председател на Филхармоничното дружество при Софийската филхармония, който прави брилянтен анализ на песните.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48

35 години дружество "Родолюбец"

На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..

публикувано на 29.01.25 в 12:10