В Ла Скала отбелязват 70 години от началото на Оперната гала на 7 декември. Виктор Де Сабата е този, който премества през 1951 г. откриването на сезона от 26 декември на 7 декември, денят на свети Амброзий, покровител на Милано. В годините на възстановяването след войната от 1947 г. Артуро Тосканини води театъра. На 7 декември 1951 г. Де Сабата открива сезона със „Сицилиански вечерни“ на Верди с Мария Калас. През следващата 1952 г. отново Калас пее в премиерата в „Макбет“.
С „Макбет“ се открива сезона и тази година под диригентството на маестро Рикардо Шайи, който завършва своята трилогия на „младия“ Верди.
Режисьор на постановката е Давиде Ливърмор, който постави и премиерата миналата година. Сценографията е дело на дизайнерското студио „Джо Форма“, костюмите – на Джанлука Фаласки. Хорът е воден от Алберто Маладзи, хореограф е Даниел Езралоф.
Програма „Христо Ботев“ ще предава директно от Миланската скала откриването на сезона на 7 декември от 19.30 часа
Първата постановка на „Макбет“ в Ла Скала е през 1867 г., във версията от 1847 г. със смъртта на Макбет.
Рикардо Шайи дирижира своята осма Гала в Ла Скала. Той започва през 2015 г. проект с трилогията на „младия“ Верди, който завършва с „Макбет“. Включва „Жана Д`Арк“ (откриването на сезона през 2015 г., с Ана Нетребко и Франческо Мели), през 2018 г. бе поставена и „Атила“ с Илдар Абдразаков в главната роля и под режисурата на Ливърмор, а сега и „Макбет“ с тримата – Нетребко, Мели и Абдразаков. Това е последната опера от т.нар. трилогия „младия“ Верди и първата по трагедия на Шекспир.
Маестро Шайи се връща в ключови моменти в своята кариера към „Макбет“. Първият му досег с тази опера е през 1975 г., когато Абадо поставя заглавието в Ла Скала (тогава Шайи е негов асистент). Дирижира спектакъл на „Макбет“ през 1983 г. в Базел с Хуан Понс и Силвия Шаш. В следващата 1984 г. дебютира в Залцбург с тази опера със знаменитите Пиеро Капучили, Гена Димитрова, Николай Гяуров и Луис Лима.
През 1987 г. Шайи отново се връща към шедьовъра в Болоня за филмовата версия на операта с Лео Нучи, Шърли Верет, Вериано Лукети и Самюел Рейми.
Резултатът от работата на артистичния екип на Давиде Ливърмор в неговия четвърти последователен проект за откриване на сезона в Ла Скала е в същата посока като предишните три – значението на силата и на властта – това е основната линия. Използва същите похвати: монументални пространства, символи и проследяване на въздействието й върху отделните герои, както и неизбежния крах. От символа на трона в „Атила“, дебнещият садизъм в разкошните стаи в „Тоска“, горящата сграда на Белия Дом в прочутото Кредо на Яго в „Отело“ – всичко това се усеща в нов контекст в постановката на „Макбет“. Изоставяйки костюмите и сценографията от епохата Ливърмор пренася действието в градската визия на нашето време.В съвременните „светилища“ на благосъстоянието и доминацията с техните лъскави небостъргачи, непоклатими, но в същото време крехки и изложени на всякакви неясни заплахи.
Градове, които предлагат множество перспективи на несъзнаваното, като във филма „Генезис“ – метафора на изгубването на себе си.
Декорите на студиото за дизайн и архитектура „Джо Форма“ съчетават култови американски небостъргачи с архитектурата на Милано, по специално емблематични сгради от началото на 20 век на Порталупи (като Порта Венециана и др.). Създава се визуален лабиринт от криволичещи улици, образ на безизходицата в умовете на главните герои.Помпозните зали на двореца са отрупани със символи на властта и шедьоври на изкуството. Между тях се намира и статуята на пантера, кореспондираща си с хищническата природа на Лейди Макбет.
Снимки: Simone Schiavone, Brescia e Amisano, Teatro alla Scala
Талантливата пианистка е родена в град Бургас в голям музикантски род. От съвсем малка има увлечение към сцената и на петгодишна възраст започват занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия ѝ рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси: Aevea Piano Prize - Италия, Leopod Bellan International Music..
По традиция в периода преди Нова година Кралската опера на Валония в Лиеж предлага на публиката заглавия от по-лекия, комичен жанр. През 2024 г. това бе оперетата "Перикола" на Жак Офенбах, реализирана от Лоран Пейи. Френският режисьор е най-изявеният сценичен интерпретатор на творбите на Офенбах днес, достоен наследник на именития от близкото минало..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg