По всичко личи, че разговорът за „завладените“ медии в „превзетата“ държава тепърва ще се задълбочава и няма как да бъде по друг начин, след като беше доказано, че много от системите за контрол в държавата ни не работят. Как се отразява това на медийния сектор?
И защо, по думите на проф. Нели Огнянова, гаранциите за правото на информация и медиен плурализъм отпадат или не се въвеждат?
И коя е „заигравката“, която парализира медиите в България?
Какво ни показва случаят с вестник „Труд“, избухнал преди дни, защото Министерството на културата и полицията, заради неплатени задължения, запечата помещенията, в които е настанен този вестник.
Все въпроси, на които отговаря в „Мрежата“ на доц. д-р Иво Инджов, политически и медиен анализатор, преподавател по журналистика във Великотърновския университет.:
„Случаят с в. „Труд“ е показателен за симбиозата, в която дълго време са съществували част от медиите в България, симбиоза с властта. Ние знаем с кого, с коя партия, с коя политическа сила, която беше и партия - държава, е реализирана тази симбиоза. Става въпрос за ГЕРБ. Случаят с „Труд“ е един остатък от системата, който показва, че има много останки, големи отломки от тази система и някои медии още не са си пречупили верноподаническия стил на отразяване на тази партия. Тези отломки могат да минират опитите за прочистване на медийната система в България. Глаголът „прочиствам“ не е хубав, но ще го свържа с това, което вие казахте, а именно да има някакви етични стандарти, които да се практикуват, да бъдат приети от журналистическата общност, да бъдат припознати от по-голяма част от медиите, защото не бива да очакваме 100% съгласие и на тази база медиите да започнат да контактуват като автономни организации с държавата, а не да зависят от нея с пряко или индиректно финансиране.“
Целия разговор може да проследите в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
