„Какво би станало, ако...“ В историческата наука този въпрос не се задава, макар че е човъркал въображението на мнозина във връзка с едно или друго събитие.
Представете си обаче, че сте предприемач в новоосвободеното княжество България и князът ви възложи да построите част от изграждащата се тогава железопътна мрежа на страната. Ще трябва да участвате в търгове, да наемате работници, да купувате материали, да се конкурирате за цени и поръчки с останалите индустриалци.
Тази възможност ви дава играта „Железници“, чийто създател е Димитър Георгиев.
В хода на играта, в която се състезавате да строите жп отсечки и гари, има и елемент на изненада, който идва с карта „Телеграма“ – възможно е лично князът да дойде да открие вашата линия или терористичен акт да взриви релсите – все случки, базирани на реални събития от историята.
Изграждането на инфраструктура, както сега и тогава е давало възможност за корупция, а тя на свой ред изисква избор – дали да останете сред почтените строители на съвременна България, или да се впуснете в безскрупулни гешефти, трупайки бързи печалби. Моралният избор предполага по-бавен напредък, но осигурява висока репутация и уважение (игрите по нещо наподобяват приказките, все пак).
„Железници“ е част от ново поколение български настолни игри, създадени по оригинална авторска идея, а не адаптирани чужди заглавия. Дизайнът ѝ е изключително привлекателен, дело на художничката Александра Младенова. Издатели са „Българска история“, а в създаването са участвали още редакторите Боян Христов и Станимира Вътева, консултантът Мартин Чорбаджийски и коректорът Александър Георгиев.
Чуйте разговора с Димитър Георгиев за пътя на една настолна игра от идеята до реализацията, за това има ли рецепта за успех и за разрастващата се общност на любителите на подобни игри у нас.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg