Музеят на шапките в австрийската столица всъщност е исторически ресторант, където сервират гозби по рецепти от времето на Австро-Унгарската империя като Виенски руладини, класически шницел, говеждо със зеленчуци и пъстърва, отгледана в собствен развъдник. Вината са подбрани в духа на Ордена на пиаристите, чиито монаси са стопанисвали мястото.
Палитрата от ястия в Piaristenkeller се допълва от домашно изпечен хляб в манастирската пещ, вегетариански блюда от Алпите и сезонен дивеч. Тестените изделия сякаш са приготвени от умелата ръка на чешка бабичка. На първо място въздушно-плодовия десерт Waldheimat-Tommerl от бисквита с горещи ягоди в сос от кисело мляко с боровинки. Тортата се сервира лично от собственика с герба на ресторанта върху разкошен, украсен със злато огледален поднос.
Традиция е преди десерта Ерих Рупeрт Ембергер да нахлупи шапка от армията на Франц Йозеф Втори и да поведе гостите из подземията на 300-годишната манастирска изба. Стотици свещи осветяват пътя им под сводове от 16-и век. Но преди това да ви опиша обстановката – старинни резбовани маси, маслени портрети на отдавна починали благородници, пасторални ловни сцени, хусарски униформи и парадни саби. Тежки шкафове с кристални стъкла, зад чиито витрини проблясва крехък порцелан. Дори в тоалетната диспенсърите за сапун са с герба на императорското семейство.
Разходката из подземията се нарича „Обичаи от винарската изба“ и включва дегустация на напитки и студени мезета. Но… там човек не може да влезе гологлав. И не цари никаква демокрация. Върху елегантни закачалки са накачулени повече от 250 шапки, изработени от вещи майстори в Австро-Унгария. Посегнах към розова коприна с щраусови пера и собственикът хер Ембергер почти ме плесна през ръцете. Подаде ми феерия в черно и сребро, която ми пасна отлично. И веднага се почувствах знатна дама. Сякаш над панталоните ми изникна дълга рокля с турнюр – онази възглавничка, която създава издатина над задните части.
Още в ерата на Австро-унгарската империя из подземията на Piaristenkeller се разхождали напети офицери от висшето общество и госпожици с фантастични шапки. Може би затова разходката включва и уроци по целуване на ръка според чара на виенския етикет. Той е пряко наследство от дворцовия церемониал, който включвал и ритуал за чукане с чаши и дегустация на вино. Парадът на шапките от императорски времена, обаче няма равен! В него участници са самите гости, обгърнати от носталгичен панаир на суетата от добрите стари времена.
Мъжете имат честта да се нагиздят с копринени цилиндри, парадни военни шапки, или т.нар осерки – традиционни национални кепета от историческото селце Bad Aussee, недалеч от Залцбург, където императорът Франц Йозеф Втори отдъхвал през лятото. Там той се отдавал на лов за сърни и диви свине.
Дамите ахкат пред отражението си в огледалото с дантелените воалетки, изкуствените цветя и плодове, перата от екзотични птици и с аромат на отдавна отминали имперски времена. Шапките дават възможност да се потопят в изконната виенска атмосфера и да изиграят ролите на баронеси и цветарки, ландграфове и офицери на негово императорско величество.
Разбира се, снимките, макар и на светлината на свещите, стават незабравими.
И макар, че ресторантът побира до 287 души плюс 80 в лятната градина, рядко се получава струпване в старите манастирски подземия, защото моментът преди десерта на различните компании рядко съвпада.
Отявлен любител на старинни вещи от ерата на сецесиона като мен се чувства като дете в безплатна сладкарница. Още повече, че всяка от тях е придружена с легенда – парадната сабя на хусар от гвардията, която заложил, защото не можел да си плати сметката. Така и не дошъл да се издължи. Кахлена камина, изработена от най-големите майстори в бранша като еталон за отоплителна печка. Стъклени чашки за ликьор, принадлежали на императрица Сиси. Оригинални литографии от сватбата ѝ. Мраморни портрети, при които камъкът е изваян така че изглежда като стелещ се плат.
В каменните коридори са съхранени и огромни половинтонни бъчви за вино. В една от тях има традиция годениците да влизат, за първи целувки, докато гостите на тържеството им тропат по обръчите със специални дървени чукала. Нещо като елегантна версия на благата ракия у нас.
Целуването на ръка също е превърнато в спектакъл. Обучението по този ритуал се провежда върху специален подиум. Собственикът показва нагледно с какво внимание кавалерът трябва да поеме ръката на дамата, сякаш е фарфорова, да се наведе над нея и когато стигне до 2 см над кожата да спре. Разстоянието е достатъчно за въздушна целувка. Така тя ще усети полъха на дъха, който раздвижва мустаците му, а той – ще вдъхне дискретния й парфюм.
След токова усещания десертът ни се струва излишен, но все пак си го хапваме.
Снимки: Магдалена ГиговаВ последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..
Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..
Започнахме новия есенен сезон "За здравето" с пореден опит да проникнем в света на подрастващите и да предразположим детската душа към позитивни нагласи. Трудна задача в напрегнат и динамичен свят, с много изкушения и размити ценности. Но, както е казал Радичков, "длъжни сме да опитаме". Заедно с психиатъра д-р Петя Терзииванова разсъждавахме..
Заедно с Желязната лейди Виолета Иванова ще водят в България Карен Дейвидсън, внучка на създателя на легендарни мотори В "Покана за пътуване" вече е гостувала Виолета Иванова, която обикаля света върху мотор и затова рокерите от международната организация я наричат "Желязната лейди". Тя е шпорила мощната си машина през 70 държави, но смята, че има..
Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по- бързо да стигнат до своите отговори, заяви хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя. Антарктида – познатата и..
В училище "Космос" всяка нова учебна година носи надежда за цялата местна общност. Откриването на това учебно заведение, преди години, връща живота..
На 28 септември, в Античния театър на Пловдив, публиката ще има възможността да се потопи в едно уникално музикално преживяване, водено от виртуозния..
Възпитанието на децата е като отглеждането на градина. То се нуждае от търпение, постоянство и любов. В първия учебен ден в импровизираното изнесено..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg