Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Шапка му свалям на виенския Музей на шапките

7
Снимка: Магдалена Гигова

Музеят на шапките в австрийската столица всъщност е исторически ресторант, където сервират гозби по рецепти от времето на Австро-Унгарската империя като Виенски руладини, класически шницел, говеждо със зеленчуци и пъстърва, отгледана в собствен развъдник. Вината са подбрани в духа на Ордена на пиаристите, чиито монаси са стопанисвали мястото.

Палитрата от ястия в Piaristenkeller се допълва от домашно изпечен хляб в манастирската пещ, вегетариански блюда от Алпите и сезонен дивеч. Тестените изделия сякаш са приготвени от умелата ръка на чешка бабичка. На първо място въздушно-плодовия десерт Waldheimat-Tommerl от бисквита с горещи ягоди в сос от кисело мляко с боровинки. Тортата се сервира лично от собственика с герба на ресторанта върху разкошен, украсен със злато огледален поднос.


Традиция е преди десерта Ерих Рупeрт Ембергер да нахлупи шапка от армията на Франц Йозеф Втори и да поведе гостите из подземията на 300-годишната манастирска изба. Стотици свещи осветяват пътя им под сводове от 16-и век. Но преди това да ви опиша обстановката – старинни резбовани маси, маслени портрети на отдавна починали благородници, пасторални ловни сцени, хусарски униформи и парадни саби. Тежки шкафове с кристални стъкла, зад чиито витрини проблясва крехък порцелан. Дори в тоалетната диспенсърите за сапун са с герба на императорското семейство.

Разходката из подземията се нарича „Обичаи от винарската изба“ и включва дегустация на напитки и студени мезета. Но… там човек не може да влезе гологлав. И не цари никаква демокрация. Върху елегантни закачалки са накачулени повече от 250 шапки, изработени от вещи майстори в Австро-Унгария. Посегнах към розова коприна с щраусови пера и собственикът хер Ембергер почти ме плесна през ръцете. Подаде ми феерия в черно и сребро, която ми пасна отлично. И веднага се почувствах знатна дама. Сякаш над панталоните ми изникна дълга рокля с турнюр – онази възглавничка, която създава издатина над задните части.

Магдалена Гигова
Още в ерата на Австро-унгарската империя из подземията на Piaristenkeller се разхождали напети офицери от висшето общество и госпожици с фантастични шапки. Може би затова разходката включва и уроци по целуване на ръка според чара на виенския етикет. Той е пряко наследство от дворцовия церемониал, който включвал и ритуал за чукане с чаши и дегустация на вино. Парадът на шапките от императорски времена, обаче няма равен! В него участници са самите гости, обгърнати от носталгичен панаир на суетата от добрите стари времена.

Мъжете имат честта да се нагиздят с копринени цилиндри, парадни военни шапки, или т.нар осерки – традиционни национални кепета от историческото селце Bad Aussee, недалеч от Залцбург, където императорът Франц Йозеф Втори отдъхвал през лятото. Там той се отдавал на лов за сърни и диви свине.

Дамите ахкат пред отражението си в огледалото с дантелените воалетки, изкуствените цветя и плодове, перата от екзотични птици и с аромат на отдавна отминали имперски времена. Шапките дават възможност да се потопят в изконната виенска атмосфера и да изиграят ролите на баронеси и цветарки, ландграфове и офицери на негово императорско величество.

Разбира се, снимките, макар и на светлината на свещите, стават незабравими.

И макар, че ресторантът побира до 287 души плюс 80 в лятната градина, рядко се получава струпване в старите манастирски подземия, защото моментът преди десерта на различните компании рядко съвпада.

Отявлен любител на старинни вещи от ерата на сецесиона като мен се чувства като дете в безплатна сладкарница. Още повече, че всяка от тях е придружена с легенда – парадната сабя на хусар от гвардията, която заложил, защото не можел да си плати сметката. Така и не дошъл да се издължи. Кахлена камина, изработена от най-големите майстори в бранша като еталон за отоплителна печка. Стъклени чашки за ликьор, принадлежали на императрица Сиси. Оригинални литографии от сватбата ѝ. Мраморни портрети, при които камъкът е изваян така че изглежда като стелещ се плат.

В каменните коридори са съхранени и огромни половинтонни бъчви за вино. В една от тях има традиция годениците да влизат, за първи целувки, докато гостите на тържеството им тропат по обръчите със специални дървени чукала. Нещо като елегантна версия на благата ракия у нас.

Целуването на ръка също е превърнато в спектакъл. Обучението по този ритуал се провежда върху специален подиум. Собственикът показва нагледно с какво внимание кавалерът трябва да поеме ръката на дамата, сякаш е фарфорова, да се наведе над нея и когато стигне до 2 см над кожата да спре. Разстоянието е достатъчно за въздушна целувка. Така тя ще усети полъха на дъха, който раздвижва мустаците му, а той – ще вдъхне дискретния й парфюм.

След токова усещания десертът ни се струва излишен, но все пак си го хапваме.

Снимки: Магдалена Гигова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05