Завод за боклук е третата по посещаемост забележителност на Виена

За българите действащ завод за боклук е вонящо място, което се заобикаля отдалеч. За виенчани – паметник на културата, в който се правят над 420 туристически обиколки годишно. Най-известният инсинератор в австрийската столица тази година навършва 50. Той е разположен покрай канала на река Дунав в района Шпителау, само на десет минути с кола от центъра на Виена. Заводът за отпадъци е уникален поради факта, че фасадата му е дело на прочутия австрийски художник, архитект и екозащитник Фриденсрайх Хундертвасер. Който е ходил във Виена, задължително е минал покрай неговата необичайна пъстра къща. Изрисуваното от него място за унищожаване на смет влиза в експлоатация през 1971 г. като част от ТЕЦ Шпителау, но пожар през 1987 г. унищожава големи части от него и нанася щети за повече от 74 млн. евро. Вместо да бъде съборена, инсталацията се изгражда наново на същото място, защото там вече има инфраструктура и техника за производство на топлинна енергия и най-вече, понеже боклукът се изгаря там, където се „ражда“ – в центъра на града.

През 1988 г. Виенската община кани Хундертвасер да превърне Шпителау в произведение на изкуството. Художникът е изправен пред нелеко решение, защото е представител на Зелената партия и е трябвало да бъде убеден, че изгарянето на боклука е най-доброто разрешение на въпроса с отпадъците, след като те веднъж са произведени. Хундертвасер приема оценката на експертите и се заема с дизайна. Изрисуването на сградата му отнема четири години. В наши дни там се изгарят 250 000 тона боклук, от който се произвежда ток и топлинна енергия за 50 000 домакинства. Инсталацията е снабдена със сложна система от пречистващи филтри според най-модерните технологии и екологични стандарти.

Разноцветната фасада, златното кълбо на комина, озелененият покрив и новозасадените дръвчета превръщат Шпителау в неповторима гледка и символ на Виена наравно с катедралата „Свети Стефан“ и Виенското колело. Заводът за боклук е сред най-сниманите сгради във Виена, която се посещава от над 10 хиляди души годишно. Както навсякъде, и зад Худнертвасер наднича българска следа – единствената рисунка на човек, която е направил в огромното си творчество е портрет на актрисата и певица Ирина Малеева – любимка на Фелини, изиграла Джесика, дъщерята на сър Орсън Уелс във „Венецианският търговец“. Хундертвасер толкова много искал да се ожени за нея, че нарисувал „Ирина овер Болканс“.

А ако не ви се хваща трамвая до Шпителау, достатъчно е да посетите действащата тоалетна, превърната от споменатия по-горе художник в използваемо артпроизведение. Можете да я откриете и случайно, ако дивейки се на шарената постройка без два еднакви прозореца, известна като Къщата на Фриденсрайх Хундертвасер, ви подгони зовът на природата към двете нули.

А тоалетната наистина си струва да се види! Псевдонимът на майстора ѝ в превод от немски Рай на мира Сто води. Оцелял в концентрационен лагер, еврейският художник, скулптор, дизайнер и архитект е прекръстен така от Фредерик Стовасер. Другите му артистични имена също са поетични и причудливи. Regentag и Dunkelbunt, които означават „Дъждовен ден“ и „Тъмношарен“. Който веднъж е видял негова работа, не може да го сбърка. Това го прави един от най-ексцентричните, но и продавани творци от 80-те години на 20-и век.

Основните мотиви, които художникът използва, са спирали и лабиринти, смели цветни петна, които се преплитат в абстрактни форми с реалистични акценти. Той определя правите линии като „дяволски оръжия“ и къщите му са без нито един ъгъл, с вълнообразни подове, мозайки и много растителност. Хундертвасер дори не гладел дрехите си, за да популяризира кривата линия, понеже правата била „лишена от божественост“.

Когато го питали и защо ходи с различни чорапи, той отговарял: „А защо трябва да са еднакви?!“. И това далеч не е най-екстравагантното му изказване.

„Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата“. А понеже очите са различни, той никога не повтаря два еднакви прозореца.

Сигурно затова никой не се учудва на надписа върху тоалетната чиния, в която се събират бакшишите за обслужващите заведението за облекчаване: „Ето къде ви отива по-голямата част от парите“.

Двете нули на модерното изкуство се намират точно срещу къщата на Хундертвасер във Виена и стълбището към тях е издържано в характерния за художника стил на мозайки и ярки цветове. А част от стенописите изобразяват... друго произведение на художника – фабриката за преработка на битови отпадъци „Шпителау“.  Основен сюжет в тоалетната е високият 126 м комин на завода. Той изпълнява ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от необичайния художник. Но не бива да се учудвате – Хундертвасер е рисувал дори върху жетони за казина и доскоро действащ „Боинг“ на немските въздушни линии. Очевидно творецът е използвал яки материали, защото изгарянето на 260 000 тона боклуци дневно не е повредило произведението му. Както и тоалетната не е мръднала въпреки наситения човекопоток. Мнозина пускат 60-те си евроцента не за да я използват, а само да снимат. Понеже там дори огледалата и мивките са парче изкуство.