Дезинформацията не е от вчера, нито пък вредата, която социалните мрежи могат да нанесат, допринасяйки за мълниеносното разпространение на фалшиви новини и непроверени факти. Covid епидемията просто катализира процесите и сложи увеличително стъкло пред ред от проблемите на дигиталната епоха.
Как да плуваме в морето от информация, без да се давим и без да попаднем в мрежите на дезинформацията? Защото е много лесно, следвайки интуитивната си нагласа, да тръгнем по крива пътека, която да ни огради в информационен балон.
„Ако, успоредно с непроверената информация, човек има възможност да получи и друга, да свери мненията и да претегли за и против, той лесно се отказва от погрешното. Но ако прочете нещо невярно на десет места, потвърдено от други хора, разколебаването става трудно“, изтъква Андрей Тагарев, който се занимава с обработка на големи количества текстови данни от социални мрежи и обогатяването им с машинни методи.
„Ако нещо може да ви ориентира, то е, че науката рядко разполага със светкавичен и категоричен отговор и универсално решение. Тя трябва да подложи на съмнение всяка една хипотеза, преди да се произнесе. Така че освен търсенето на надеждни източници, трябва да се въоръжим с търпение“ – казва той.
В литературознанието отдавна са познати „странстващите сюжети“, които прекосяват граници и култури, днес нещо подобно се случва с твърдения от типа, че Covid се лекува с гореща вода с лимон, които се превеждат и публикуват на различни езици и прекосяват континентите и езиковите бариери, а работата, свързана с обработката на данни, включва предвиждане на пренасянето на подобни фалшиви твърдения.
Няма еднакви решения и лесни рецепти за това как да избягаме от затварянето в информационен пашкул, но винаги можем да прибегнем до познатото търсене на потвърждение в поне три различни източника.
Как текстовият анализ помага да се засекат фалшивите новини и да се пресече пътят им – тези и още въпроси повдига събитието „Пандемониум: пандемии и дезинформация“ на Рацио, което предстои на 13 януари.
Андрей Тагарев има над десетилетие опит в машинно самообучение и езиковите технологии и се занимава със семантична интеграция на данни. Активно работи по темата за идентифициране и борба с дезинформацията с фокус върху обработка на големи количества текстови данни от социални мрежи и обогатяването им с машинни методи.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg