Сто години от рождението на Жан-Пиер Рампал

Наричаха го „Човекът със златната флейта“ и това се дължеше не само на факта, че бе собственик на единствената флейта в света, изработена от чисто злато от велик френски майстор през 1869, но и на всички скъпоценни качества и достойнства, които притежаваше. Той беше първият музикант, извоювал в наше време авторитета на флейтата като солов инструмент. Инструмент, утвърден на международната концертна сцена и привлекателен за широката аудитория – с известност и слава, съпоставими на прочутите певци, пианисти и цигулари. Неслучайно името му е емблема за флейтовото изкуство, а постиженията му и всичко, които направи за този инструмент, проправиха път и за следващото поколение супер-звездни флейтисти: Джеймс Голуей и Еманюел Паю. Рампал беше изпълнител в традициите на класическата флейта, макар зад неговите превъзходни технически възможности всъщност да стои кавалерийският „летино“ темперамент на южното Средиземноморие, а не по-официалният характер на елитните институти в северен Париж.


Стилът му на свирене бе неподражаем – той веднага грабва със своята ярка звучност, елегантно фразиране и богата палитра от тънки тонални цветове. Изящно артикулираната му виртуозност в периода на неговия разцвет довеждаше публиката до екстаз, а естественото му вибрато варираше и се променяше в зависимост от емоциите на изпълняваната от него музика. Като добавка, Рампал можеше да диша по средата на дълги бързи пасажи, без да губи размаха на своето изпълнение. Особено впечатляващи бяха горният му регистър и широкият динамически диапазон, а също така – лекотата и точността на неговата „стакато“ артикулация (неговото т.нар. „деташе“) – все качества, които могат да се чуят още в ранните му записи.

Жан-Пиер Рампал има изключителен принос в популяризирането на флейтата в следвоенните години. Той възстанови огромно количество композиции за флейта от епохата на барока и подтикна редица съвременни автори от ранга на Франсис Пуленк към съчиняване на творби, които впоследствие се превърнаха в съвременни стандарти за репертоара на флейтистите. Самият той имаше необятен репертоар, в който освен традиционните класически произведения присъстваха и английски народни песни, американски рагтайми, европейски джаз, японска, китайска и индийска музика. Обичаше много камерната музика и бе основател на Френския духов квинтет и Парижкия бароков ансамбъл, а освен това създаде забележителни творчески партньорства с Робер Вейрон-Лакроа, Исак Щерн, Мстислав Ростропович, Лили Ласкин, Клод Боулинг, Рави Шанкар и Лакшминараяна Субраманиам. Обиколи света като солист-флейтист и учреди конкурс за млади флейтисти, а през 2005 бе основана Асоциация на негово име, чиято цел е да съхрани неговото наследство и да вдъхновява младите флейтисти.

Подробности за живота и делото на големия френски флейтист можете да научите в неделя (23 януари от 22 часа), в предаването „Музикални вечери“, посветено на неговата стогодишнина. Ще звучат и негови изпълнения на творби от Хендел, Моцарт, Глук, Форе, Пуленк, Гершуин, Антонин Рейха, Джулио Бричалди, Мичио Мияги, и Карл Филип Емануел Бах. С участието на Робер Вейрон-Лакроа, Френски духов квинтет, Исак Шерн, Салваторе Акардо, Мстислав Ростропович и струнен оркестър, дирижиран от Пиер Булез.

Снимки: Wikipedia, YouTube