Търсенето на нови източници на протеин определя индивидуалната ни диета, както и глобалната хранителна индустрия. Световната животновъдна индустрия произвежда повече емисии от парникови газове, отколкото всички автомобили, самолети, влакове и кораби, взети заедно.
„Ако предвижданията за нарастване на населението се окажат верни, ще имаме нужда от допълнителни сто милиона тона протеин за изхранване на човечеството, а за неговото производство ще са нужни между няколкостотин и няколко милиона тона фуражи. В момента източниците на протеин за фураж са неустойчиви – те идват основно от дива риба и соя. Запасите от дива риба отдавна са изчерпани, а изсичането на гори, за да се засаждат соеви култури, освен другите си негативи, допълнително засилва промените в климата. Предлагането на протеин от насекоми спестява за всеки тон произведен продукт улов на пет тона дива риба или изсичането на 450 дка гори. Не се налага и транспортиране на неустойчиво добити суровини на далечни разстояния. А и насекомите се изхранват с остатъчни продукти от други производства, с което решава и други проблеми“, разяснява Камен Василев, индустриален директор на "Насекомо" – компания, която се занимава с преработването на ларви на черната муха за производство на протеини за животни и олио.
Компанията не предвижда производство на продукти, предназначени за консумация от човек, но според изследователи насекомите са изключително чисти, а хранителният им профил е впечатляващ. Ако едно пиле може да бъде "обогатено" с вода, да бъде инжектирано с антибиотици и хормони, то при ядливите буболечки това е невъзможно. Също така, ако животното е болно от нещо, то може да се предаде на човека – излишно е да напомняме за едни прилепи в Китай… При насекомите обаче няма такава вероятност.
Друг любопитен факт е, че 100 гр брашно от щурци съдържа 68 гр протеин – над двойно повече в сравнение с пилешкото, което в 100 гр месо има едва 28 гр протеин.
Не е ясно дали насекомите скоро ще станат част от диетата на хората, но е доказано, че, ако светът иска да окаже въздействие върху климатичната криза, хранителната система трябва да бъде коренно променена. Начинът, по който произвеждаме храна, начинът, по който храната се управлява и движи по света, и това, което ние като потребители решаваме да сложим на чинията си, има значение за климатичната криза.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..
Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Дългоочакваната премиера на спектакъла "Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката" на режисьора Иван Пантелеев ще бъде на 19 и 20..
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното..
Историкът, философ и анализатор Явор Сидеров коментира във "Въпреки мрежата" рухването на "американската мечта", страховете ни като благодатна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg