След дългогодишно недоволството на местните жители изтича срокът на втората концесия в Белащица. Едно и също находище се експлоатира от две фирми, като концесионният договор на втората от тях изтича на 3 февруари. Това ли е краят?
Темата коментира в “Нашият ден“ кметът на селото Костадин Николов:
“Първо, в тази кариера има много шум, второ, запрашеността е голяма и е голям кошмар за жителите на село Белащица.
Прахолякът е огромен, постоянно се взривява, постоянно минават голям поток от автомобили, които притесняват местните жители.
Имаме три водоизточника, които не са включени във водопреносната мрежа заради кариерите. Белащица има страшен недостиг на вода.“
Според Закона за кариерната дейност една кариера не може да бъде използвана повече от 50 години, така че всяко начало има и край.
“Откакто съм станал кмет на селото, никоя от двете фирми не е потърсила контакт с мен. Концесионерната такса се е плащала в Община Родопи, но в селото и стотинка не е влезнала – нита за инфраструктура, за абсолютно нищо. Селото не е имало никаква изгода от дейността.“
Темата коментира в “Нашият ден“ Павел Гемишев, общински съветник в пловдивската Община "Родопи", представител на инициативния комитет „Стоп на кариерите в Белащица”:
“Като инициативен комитет сме имали една среща, която беше с присъствие на представители на Министерство на енергетиката на концесионера, чиято концесия изтече през миналата година.
Тогава се извърши една проверка на терена. За съжаление в нашата страна органите, които трябва да извършват проверка и да контролират такъв тип дейности, не са на нивото, на което трябва да бъдат.
При проверката бяха извършени някакви замервания, влезна се в някакви спорове. Нашите опасения за това, че не се спазват редица условия, заложени в Концесионния договор, се оправдаха. Но така или иначе представителите на Министерството на енергетиката към онзи момент, по мое мнение, се държаха неадекватно.
Ако трябва да бъдем точни, негодуванието и протестите на населението в село Белащица са от много време, те са още от 90-те години и преди това. На база на тази съпротива от населението беше направен този обходен път със средства на общината, за който тя изтегли кредит над 2 млн. лева.
Но с годините и инвеститорският интерес от страна на хора, които живеят в Пловдив, и развитието на селото, обходният път се превърна в централен на новата зона на Белащица и старата част на селото. Имаше редица жалби и срещи, които имаха частичен успех, но не са това, което трябва да бъде в една европейска страна.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Променя ли се схващането на властта по отношение на концесионните договори?
Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Куманов от сдружение „Балканка”:
“Навсякъде в България проблемът с миннодобивната дейност е един и същ. В мига, в който някъде започне някаква такава дейност, независимо какво се случва след това и дали хората спазват всички видове решения и условия, всеки си прави каквото иска.
В решенията винаги се поставят условия, но после тези условия не се спазват от инвеститорите и няма кой да ги проверява, защото те са каймакът на бизнеса в България. Миннодобивната дейност е недосегаема."
Закон за концесиите
"Типичен пример е това, което стана със Закона за концесиите, защото независимо от дефектите по приемането, той е приет и е в сила. Съгласно този Закон, концесиите се удължават безсрочно, колкото пъти поиска инвеститорът, толкова пъти се удължават.
Това не беше така, но заради такива случаи като този в Белащица Законът беше променен, така че съм доста скептичен, че кариерите там ще бъдат спрени – поне от Министерство на енергетиката.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
"Прогледай, твоята вяра те спаси", казва Господ Иисус Христос на един нещастен слепец в евангелското четиво, посветено на йерихонския слепец. Когато Христос призовава Йерихонския слепец при Себе си, Той го пита: "какво искаш да ти сторя?"... И той отвърнал: "дай ми да прогледам!" Той съзнава своята телесна слепота, а ние в по-голямата си част не..
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
