С две думи… Васил Сотиров

Всеизвестно е, че най-дълго живеят онези, които често умират от смях. Та ако смятате да чукнете стотака – приемайте Сотиров, но в малки дози! Защото ако прекалите и ежедневно си говорите с него, четете го или ви се върти в мислите, тогава и повече лазарници ще навъртите.

За пореден път се убеждавам, че към него трябва да се подхожда внимателно и без предварителни планове и нагласи, защото цялата стройност на замислите ви просто ще отлети на крилете на неговото остроумие, ироничност, несекващо чувство за хумор и парадоксална мисъл. И тъкмо когато вече си казваш, че повече смях не можеш да понесеш, изведнъж от веселбата се процежда една истинска сълза…

Не искам и няма как да ви обясня това явление, чудо, а понякога и природно бедствие Васил Сотиров.

Като специален гост в „И рибар съм, и ловец съм“ Васил Сотиров ще бъде тестван обаче и в друга посока. „Что он помнил и как он помнил?“, както казваше приятелят му Володя Висоцки. Казано вкратце, с негова помощ – опит за реконструкция на част от историята на предаването, като в тази посока разчитам и на Весел Цанков – и двамата радиолюде с огромен стаж в БНР, и в частност в редакция „Хумор, сатира и забава“.

Наслука ми!

Чуйте предаването от звуковия файл.

Снимки: личен архив