Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бялата джамия в Абу Даби струва 1 млрд. долара

4
Снимка: Магдалена Гигова

В последните години очите на българите, решили да избягат от зимата на топло, са вперени в Дубай. Но ако там са ориентирани повече към туризма и търговията, то столицата на Обединените арабски емирства Абу Даби минава за финансов и политически център. Въпреки това все повече еднодневни гости прекосяват контролния граничен пункт между двете държавици, за да се дивят на Бялата джамия, Президентския дворец, единствения филиал на Лувъра в света и пистата за Формула-1. 

Ако се чудите защо има КПП по правото като конец шосе между двете братски държави, много просто – по заповед на Covid. Понеже всяко емирство си има свои закони, макар да са под обща шапка, пардон куфия. Това е традиционната мъжка шамия за глава, която се привързва чрез лента, наречена агал. Извън екзотиката на облеклото, доскоро в Абу Даби имаше задължителна карантина с гривна за проследяване на ръката. Сега туристът може да влезе единствено с PCR, чиято валидност е 96 часа. Проверката му е доста щателна.

Преди 20 години, когато за последно бях в Абу Даби, забележителностите бяха толкова кът, че ни заведоха да видим парапет от чисто злато в една банка. Днес нещата са се променили. Една от причините за това е Бялата джамия. 

Официалното ѝ име е „Шейх Зайед“, посветена на създателя на Обединените арабски емирства, който е погребан там. Въпреки че може да побере 40 хиляди богомолци, храмът е едва осмата по големина джамия в света. За да си го представите по-ясно – катедралата “Свети Петър” във Ватикана е два пъти по-малка. Все още мястото държи рекорда за най-голям килим в света. Може да ви заболят очите от цифри, но си заслужава да се знае, че площта му е над 5 хиляди кв. м и тежи 47 тона, колкото 6 големи слона. Възелчетата му на брой са невъобразимата цифра от 2268 милиарда. Тъкали са го общо 1300 души. 

Макар вече да е детрониран от полилей в Доха, доскоро тукашният светилник е бил най-големият в света – 12 тона, с диаметър 10 и височина 15 метра, изработен от позлатена мед и украсен с безброй блещукащи кристали. Белият мрамор е донесен специално от Италия и още 27 държави, а дворът застлан с него се е ширнал върху 17 хиляди квадратни метра. Който е ходил в Тадж Махал, ще забележи удивително сходство при флоралните мотиви и вграждането на полускъпоценните камъни, от които са създадени. В очи се набиват и други прилики – мавританските елементи от джамията Хасан Втори в Казабланка, както и могулските влияния на храма Бадшахи в Лахор.

Джамията „Шейх Зайед“ е живото доказателство, че освен 50 нюанса сиво съществуват и 150 оттенъка на бялото, които се дължат на 30-те вида мрамор. Те изпъкват на фона на инкрустираните злато, кристали, полускъпоценни камъни и керамика. А през нощта художественото осветление е в лилаво. Цялото това великолепие е строено от над три хиляди работници, предимно индийци, непалци и пакистанци, в продължение на 11 години. Макар да е мюсюлмански храм, друговерците са желани посетители. 

Обиколката отнема два-три часа, макар да се движите по определените коридори. Входът е безплатен, стига да спазвате правилата. А те са строги. Поне що се отнася до облеклото. Дамите трябва да носят широки горни дрехи и дълги до земята свободно падащи панталони или поли. Ръцете и деколтетата не бива да са на показ. А косите задължително трябва да са плътно покрити с шал. Пред джамията продават „балкантуристки“ абаи – евтини черни арабски дрехи, с които снимките ви ще станат незабравими. Има възможност да си вземете и покривало под наем.

Мъжете от своя страна трябва да са обути с дълги панталони и ризи, като за тях късият ръкав е приемлив, но не и потници, бермуди или шорти. Не забравяйте къде точно сте оставили обувките си, които задължително се събуват при влизане в храма. Никой няма да ви ги открадне, но има опасност дълго да се лутате по чорапи, докато ги откриете.

При влизането в джамията задължително се минава през проверка на скенер. Асансьор ви сваля от парка до подземния коридор, който отвежда в храма. От снимките по стените му научавате за етапите на строежа и известните гости, които са посещавали храма – от кралица Елизабет Втора до папа Бенедикт. А за да не ви се стори прекалено дълъг преходът – можете да ползвате движещите се пътеки като по летищата. Няма никаква опасност да се изгубите, дори нарочно. Включвате се в човекопотока, който следва очертаното с ограничителни въжета трасе. Охранителите сякаш са навсякъде. Следят да не направите крачка встрани, да не снимате неоторизирани гледки – местата за фотоси са отбелязани с нарисувана камера. В забранените – тя е задраскана. Особено бдителни са за шаловете на жените. Ако случайно коприната се изсули от косата ви, тутакси долитат с учтива молба да покриете главата си.

Под краката ви е най-голямата в света мозайка, а десетките басейни и шадравани придават допълнителна приказност на Бялата джамия.

Арките ѝ следват фазите на луната, колоните – 1096 на брой, приличат на финиковите палми в Абу Даби, които в основаването на града са 1200. Честно казано, преди да открият нефта, май само това и няколко камили са имали. Но Брутен вътрешен продукт от 500 милиарда долара прави наистина чудеса. Един милиард е отишъл само за строежа на джамията „Шейх Зайед“. 

Ако ви се падне по-информиран гид, ще отклоните погледите си от инкрустирания мрамор по стените към мюсюлманските часовници азан. Те показват часовете за молитва и името на имама, който ще я чете. Докато огледате четирите минарета, високи по 115 метра и 57-те купола, движещият се поток от посетители ви е изтласкал до изхода, където отново се потапяте в омаята на басейните и водоскоците, през които дори съседните небостъргачи ви се струват човечни. Не по-малко интересен е и белият президентски дворец, но за него ще ви разкажа някой друг път, че от тези емиратски приказки се превърнах в една Шехерезада.


Снимки и видео – Магдалена Гигова







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05
Доц. д-р Атанас Мангъров

Недоизказано...?

Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..

публикувано на 12.07.25 в 09:05