Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премълчаната история на българския Ерос

Проф. Алберт Бенбасат, автор на книгата „Българската еротиада“
Снимка: БГНЕС

Българският Ерос има особена съдба. Поради вековната ни социална несвобода и културна изолация интимният живот на българина е бил дълго недостъпен за публично обсъждане. Дори след Освобождението, облъчени с патриархален морал, редовите граждани съвсем са обърквали понятията за пристойност и непристойност. Един стар софиянец разказва как през 90-те години на ХІХ в. пуританско настроените столичани спрели да посещават Градската градина заради изложените там копия на голи антични скулптури.

Но какво точно прави различни еротичните книги? Къде е границата между еротиката и порнографията? Вулгарни ли са сцените в родния фолклор, има ли „мръсни“ сцени в литературната ни класика, как се чете Ероса от съвременните ни писатели? Не са ли невинни сексуалните преживявания и фантазии на тогавашните поети и писатели на фона на масовата порнокултура, която свободно тече днес във всеки дом чрез телевизионните канали за възрастни и чрез интернет сайтове, чиито потребители са деца, тинейджъри, непълнолетни и сескуално незрели хлапета?

Масовото падането на табуто не прави ли вече безинтересна родната ни и вносна еротична литература, не отмина ли увлечението по нея като образец, като подражание, като опит за създаването на свой национален почерк и стилистични особености?

В студиото гостува проф. Алберт Бенбасат, единственият изследовател на българския ерос, автор на книгата „Българската еротиада“. Той разказва за разликата между еротика и порнография, къде е границата между пошлост и изкуство. В разговора с водещия Румен Леонидов се включи и литературният критик Георги Цанков, който хвърля светлина върху писатели от миналото, като Кирил Христов, и съвременника ни Виктор Пасков, и еротичните им страници.

Писателите Атанас Стойчев от Варна пък и Христо Слави Рачев споделят собствен опит от творческия си процес.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Gypsy Lore Society – годишна среща в София

През далечната 1888 във Великобритания   се създава международна ромска организация, наречена Gypsy Lore Society. Целта му и тогава, а и сега, е да обединява и установява по-тесни контакти между учените, изучаващи историята и културата на ромите – и отседналите и пътуващите (роувъри и травълърс както още ги наричат). Периодично това Общество..

публикувано на 03.10.24 в 08:10
Махатма Ганди и Лев Толстой

История на ненасилието

Ако те ударят по едната буза, да обръщаш ли другата, или да биеш и ти, хем по-силно? И поученията на Исус от планината, и източните религии разсъждават над тези дилеми откак свят светува. Говорим за философията на ненасилието, може би политически най ярко въплътена от Махатма Ганди с революцията в Индия, но и за фигури като Лев Толстой, Мартин Лутър..

публикувано на 02.10.24 в 18:51
„Сказание за цар Самуил“ - маслени бои, платно, Васил Горанов

Цар Самуил – 1010 години от смъртта му

Когато става дума за българските царе и се спомене името на цар Самуил, първото, което изплува в съзнанието ни, е историята за ослепените негови войни. Едва след това се сещаме и за легендите,   разказвани за него. Тази година на 6 октомври се навършват 1010 години от трагичната му смърт. В ход е подготовката за тържественото отбелязване на тази..

публикувано на 02.10.24 в 15:10

Силвия Лакова: Децата са любознателни, отворени и бързо усвояват нови знания

Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..

публикувано на 01.10.24 в 17:45

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..

публикувано на 01.10.24 в 09:30