Българският Ерос има особена съдба. Поради вековната ни социална несвобода и културна изолация интимният живот на българина е бил дълго недостъпен за публично обсъждане. Дори след Освобождението, облъчени с патриархален морал, редовите граждани съвсем са обърквали понятията за пристойност и непристойност. Един стар софиянец разказва как през 90-те години на ХІХ в. пуританско настроените столичани спрели да посещават Градската градина заради изложените там копия на голи антични скулптури.
Но какво точно прави различни еротичните книги? Къде е границата между еротиката и порнографията? Вулгарни ли са сцените в родния фолклор, има ли „мръсни“ сцени в литературната ни класика, как се чете Ероса от съвременните ни писатели? Не са ли невинни сексуалните преживявания и фантазии на тогавашните поети и писатели на фона на масовата порнокултура, която свободно тече днес във всеки дом чрез телевизионните канали за възрастни и чрез интернет сайтове, чиито потребители са деца, тинейджъри, непълнолетни и сескуално незрели хлапета?
Масовото падането на табуто не прави ли вече безинтересна родната ни и вносна еротична литература, не отмина ли увлечението по нея като образец, като подражание, като опит за създаването на свой национален почерк и стилистични особености?
В студиото гостува проф. Алберт Бенбасат, единственият изследовател на българския ерос, автор на книгата „Българската еротиада“. Той разказва за разликата между еротика и порнография, къде е границата между пошлост и изкуство. В разговора с водещия Румен Леонидов се включи и литературният критик Георги Цанков, който хвърля светлина върху писатели от миналото, като Кирил Христов, и съвременника ни Виктор Пасков, и еротичните им страници.
Писателите Атанас Стойчев от Варна пък и Христо Слави Рачев споделят собствен опит от творческия си процес.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
