На 10 февруари цигуларят, виолист и диригент Юлиан Рахлин отново беше гост на Софийската филхармония. Този път програмата включваше Първия концерт за цигулка и оркестър на Шостакович, в който Рахлин беше солист, както и симфонията „Матис художникът“ от Хиндемит. Диригент на вечерта беше Найден Тодоров. Преди концерта се срещнах с Рахлин, за да обсъдим близките му отношения със Софийската филхармония, както и за да науча кои ще са основните акценти в предстоящото издание на фестивала „Златна есен“ в Айзенщат, където цигуларят е артистичен директор.
Господин Рахлин, вие вече сте чест гост тук в Софийската филхармония. Усещате ли симбиоза с оркестъра? Чувствате ли се у дома си сред музикантите?
„Абсолютно! Вече толкова много години идвам в София, а особено напоследък е доста интензивно. С всеки следващ път се чувствам все повече и повече у дома си. С музикантите се опознаваме все по-добре и то в различни роли – този път съм солист, докато предишните няколко концерта дирижирах. Затова и нещата сега се случват по-естествено и, разбира се, когато човек изгради постоянна връзка с един оркестър и с дадена публика, музицирането е напълно различно от това, което се получава, когато човек гостува веднъж на две, три или пет години. Затова и за мен е такова щастие често да идвам в София.“
Кой предлага репертоара за концертите ви тук? Вие или Найден Тодоров?
„Обикновено двамата взимаме решенията по много лесен и колегиален начин. През тези години ние станахме близки приятели, а и има толкова много прекрасен репертоар. Разбира се, маестро Тодоров е шефът, но освен това той е изключително мил и гъвкав и се съобразява с може би 99 процента от моите желания. Затова и изготвянето на програмата с него винаги е било удоволствие.“
Вие сте цигулар, виолист и диригент – смятате ли, че дирижирането ви дава друг по-различен начин за осъществяване на връзка с музиката и с публиката, за разлика от това да сте солист?
„Разбира се, дирижирането е една напълно различна професия. Въпреки че много хора биха си помислили, че е сходно, всъщност изобщо не е. Едно е да застанеш с инструмента си пред оркестър, съвсем друго – да бъдеш диригент и да си отговорен за воденето на 100 музиканти. Аз възприемам тази професия много сериозно и вече минаха 17 години, откакто дирижирам, да не говорим, че дълго време се учих преди това. Съвсем съзнателно не исках да изпадам в начина на мислене, че просто защото съм свирил с много прекрасни диригенти и оркестри, това означава, че имам правото или квалификацията да ръководя оркестър. Това е професия, на която човек трябва да посвети дълги години, и затова аз подходих бавно. Имах щастието да бъда напътстван първо от моята майка София Рахлина, която е невероятен педагог по дирижиране и не искам да мислите, че го казвам само защото ми е майка! След това учих и при маестро Марис Янсонс и Даниеле Гати. Сега се занимавам активно и с двете професии, но в момента може би в около 65 процента от концертите, които изнасям, съм в ролята на диригент, а в останалите 35 съм инструменталист както на цигулка, така и на виола. По този начин моментите, в които солирам, стават още по-специални за мен. Разбира се, чувствам особено голяма разлика, когато дирижирам някой концерт, който съм свирил в продължение на десетилетия, защото напълно преоткривам произведението. В момента цигулковият концерт за мен е по-скоро симфония, в която има и солист, за разлика от начина, по който го възприемах, когато бях млад и бях съсредоточен само върху солистичната партия. Тогава човек има чувството, че е в лабиринт. Докато сега, когато съм диригент и съм изучил толкова много партитури, имам съвсем друг поглед. Все едно съм в самолет и мога да видя всичко отгоре, а не съм вътре в лабиринта. Това е едно наистина вълнуващо пътешествие, което продължава цял живот.“
Вие сте и артистичен директор на фестивала „Златна есен“ в Айзенщат. Бихте ли искали да ни представите най-интересните акценти на предстоящото издание?
„Абсолютно, ще се радвам да споделя с вас. Официалната пресконференция на фестивала е насрочена за 21 февруари, така че вие първи ще чуете какво предстои. Ексклузивно за Българското национално радио! Имам огромното щастие да представя някои от най-добрите световни оркестри и музиканти. Фестивалът ще се проведе между 15 и 26 септември – общо 11 дни. Камерният оркестър на Европа, който е един от най-добрите камерни оркестри в света, е наш постоянен гост в замъка Естерхази. Това е едно особено важно място за музикатав Европа, защото там Йозеф Хайдн е работил повече от 40 години. Освен мен оркестъра ще дирижира и сър Андраш Шиф. Очакваме Валерий Гергиев и оркестъра на Мариинския театър, както и Руския национален младежки оркестър, който е съвсем нов ансамбъл – може би на не повече от 3 години, но вече е един от най-добрите младежки състави в света. Изгряващата испанска звезда цигуларката Мария Дуеняс ще солира на концерта по закриването на фестивала. Един от най-великите тенори на нашето време – Хуан Диего Флорес, ще изнесе рецитал. Подготвяме и много необичайно начинание с холивудската легенда Джон Малкович, който ще бъде разказвач по време на проект за клавирен квинтет. Идеята беше на един мой много близък приятел – Алексей Игудесман, който е известен на публиката с дуото си „Игудесман и Джу“. Той създаде проекта „Музикалният критик“, в който ще участва Джон Малкович в ролята на критика, за да прочете ужасните рецензии, които са получили едни от най-великите композитори по време на живота си. Наистина обидни и отвратителни текстове, но абсолютно автентични, а през това време ние ще свирим прекрасните произведения, за които са били написани – музика от Брамс, Чайковски, Бетовен, Дебюси и т.н. Идеята е да покажем, че дори и при наличието на толкова ужасни рецензии, тази музика е оцеляла повече от 200 години. Това не е послание срещу музикалните критици, защото възможността да изказват мнението си е тяхно право и те трябва да продължат да пишат това, което мислят. Вместо това искаме да напомним на всички музиканти и композитори, че дори и при наличие на негативни ревюта не трябва да се отказваме, а трябва да продължим работата си. Така че това послание е предназначено особено за младото поколение.“
Слушайте интервюто с Юлиан Рахлин, както и част от концерта му със Софийската филхармония на 24 февруари от 19.30 часа в предаването „Метроном“ на програма „Христов Ботев“.
Снимки: Василка Балевска
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg