Руският президент Владимир Путин призна самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република в Украйна за независими.
В присъствието на лидерите на двете републики Денис Пушилин (ДНР) и Леонид Пасечник (ЛНР) в Кремъл, Путин подписа укази за признаването на независимостта им и договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ с тях.
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Георги Чанков:
“Случаят с Украйна много напомня случая с Грузия от 2008 г. Към 2008 г. Грузия беше подлъгана, че ще бъде осиновена от Запада във всяко едно отношение. Президентът Саакашвили непредпазливо нападна руски миротворци, които охраняваха територии, населени с хора, нежелаещи да живеят в Грузия във вида, в който тя се оформи след 1990 г.
Към днешна дата Грузия е страна с вече липсващи надежди вече за членство в ЕС, в НАТО, държава с големи икономически проблеми, държава, която не контролира повече територия, населена с хора, които в никакъв случай не искат да бъдат част от нея.
Нещо подобно се случва и с Украйна. Мащабите са малко по-големи заради големината на страната и заради броя на населението.“
Инструмент в Студената война
"За Русия Грузия и Украйна имаха горе-долу средна геополитическа и военна тежест. Русия разглежда двете държави като инструмент в Студената война, която Запада не е преставал да води срещу нея.
Украйна и Грузия бяха едни полезни инструменти за натиск срещу Русия, които могат да бъдат захвърлени, когато се изтъпят.“
Разпадът на неолибералния ред
“Мога да анализирам станалото като част от едни процес, започнал през 2008 г. Това е разпадът на неолибералния глобалистки ред.
През 2008 г. катастрофира глобалисткият модел на световната икономика. Моделът на обществено развитие, който дълго време Западът практикуваше и налагаше на останалите.
Вече 12-а или 13-а година имаме капитал, който не носи лихви, но това означава, че капитализмът при това положение се обезсмисля. Можем да впишем събитията в Украйна в този процес като част от веригата на събитията.“
Китай и Русия
“Китай и Русия отхвърлят един световен ред, който доскоро много устройваше Запада, притеснителното е, че те имат съюзници в това отношение.
Този световен ред през 2008 г. изглеждаше така, че на Китай беше определена ролята на работилница. Работливите китайци трябваше да произвеждат потребителски стоки на американски потребител. Да осигуряват високото материално потребление на гражданите на САЩ чрез кредити, а САЩ трябваше да печатат хартийки, с които да си погасяват кредитите. Китай отхвърли този замисъл.
От Русия се изискваше нещо друго. Тя трябваше да се разоръжи, да се деиндустриализира и да доставя евтина суровинна енергия, а Западът трябваше да плаща за това с уроци по либерална демокрация.
Към 1998 г., когато се разрази Азиатската финансова криза, Русия почти катастрофира и тогава руският елит се стресна.
През 2007 г. Путин предупреди в Мюнхен, че повече няма да играе по тези правила. Но вместо някой да се опита да вникне в думите му и да вземе нещата сериозно, Путин беше подигран и освиркан. Тогава в Русия надделя виждането, че само с добра дума не става, трябва и пистолет.
Днес виждаме резултатите – за първи път в историята Русия води във въоръжението си спрямо САЩ и това предимство ще остане може би за около пет години от тук нататък.
Преди няколко месеца Русия предложи на Запада пренаписване на правилата, предложи предоговаряне, така че да намалеят заплахите близо до нейните граници, но Западът отговори, както се очакваше, с размотаване и най-вече избутване на частния проблем с Украйна като основен.
Имаше един лесен начин за всички в този процес – най-накрая прилагане на Минските споразумения, но се оказа, че във Франция и в Германия, като гаранти на тези споразумения, не можеха да принудят Зеленски да ги изпълни, имахме няколко публични декларации в това отношение.
В резултат на хода на Путин от преди два дни Украйна отново се връща като частен въпрос, който зависи от решаване на основния, и основният проблем пак бива поставен на масата при малко по-променени условия.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
За кратко отиваме във Виена, където ни очаква изложба на художника проф. Стоимен Стоилов, която ще бъде открита днес в Българския културен институт "Дом Витгенщайн" (Parkgasse 18). Експозицията съдържа многобройни платна на художника – включително живопис, пастели и графика – и ще може да бъде разгледана до 28 март . Тя се осъществява по повод..
Утре, на 1 март, в Габрово ще се наградят победителите от Националния детски конкурс "Мартеници от гайтан", организиран от "Регионалния етнографски музей на открито Етъра". Сред основните цели на конкурса са обогатяването на знанията на младите хора за първомартенските обичаи и представянето на гайтана. Повече научихме от Кремена Петрова,..
На малък кръстопът в близост до гр. Харманли, или иначе казано – в сърцето на Сакар, където вината са меки, ароматни и с вкус на плодове, има малка винарска изба, първата в харманлийско, а сега част от по-голямо начинание. Избата е създадена през 2005 г. и има собствени лозови масиви, сред които тези с мерло са доста по-стари от самата нея...
На 28 февруари светът отбелязва Световния ден на редките болести – ден, посветен на повишаването на осведомеността за заболявания, които засягат малка част от населението, но имат сериозно отражение върху живота на пациентите. Едно от тези заболявания е нарколепсията – тежко неврологично разстройство, което драстично нарушава ритъма сън-будност...
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции и организации, допринесли през 2024 година за работата и мисията на НБКМ. Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио получи наградата в категория "Медийно партньорство". Наталия..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
На седмата официална церемония "Дарител на година" Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отличи спомоществователите, партньорските институции..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg