Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лия Петрова: Музиката на живо се изживява по различен начин

Вярвам в Бог, доброто и любовта

Лия Петрова
Снимка: Ани Петрова

Лия Петрова е родена в семейство на музиканти, започва обучението си по цигулка при Евелина Арабаджиева. Осемгодишна получава Моцартовия медал и званието “Най-млад артист на ЮНЕСКО”.

През 2001 е приета във Висшето училище за музика и театър в Рощок при проф. Петру Мунтяну, а от 2010 г. учи при Огюстен Дюме в Брюксел. По-късно продължава в Музикалната академия „Ханс Айслер” в Берлин при Антие Вайтхаас.

Носител е на награди от международните конкурси „Тибор Варга“ (Сион), „Луис Шпор“ (Ваймар), Германския национален музикален конкурс и др. Избрана е за „Млад музикант на годината 2007” на програма „Алегро виваче” на БНР. През 2016 печели първа награда на Международния конкурс за цигулари „Карл Нилсен“ в Одензе, Дания.

Била е солист на филхармониите на Брюксел, Люксембург, Осака и Монте Карло, Камерния оркестър на Лозана и Националния оркестър на Монпелие. Като камерен музикант свири с изявени изпълнители като Готие Капюсон, Йужа Ванг, Катя Буниатишвили, Гари Хофман, Джан Ванг, Луи Лорти, Никола Ангелих и др. Сред ярките й изяви е участието й в проекта „Марта Аргерих и приятели” в Атина и Франция през 2016, където свири заедно с Марта Аргерих, Рено Капюсон, Юри Башмет и Миша Майски.

Първият ѝ самостоятелен компактдиск за „Орхид Класик” с Филхармоничния оркестър на Одензе включва концертите за цигулка и оркестър от Карл Нилсен и първия концерт на Сергей Прокофиев.

Лия Петрова свири на оригинална цигулка „Джовани Батиста Гуаданини”, предоставена ѝ от музикалната фондация „Бубу“.

Лия Петрова е главен герой в “Нашият ден“

Дете виртуоз

“За нас, музикантите, е страшно важно да имаме самочувствие. Сцената е едно място, на което всички те гледат, защото понякога може да бъде стресиращо емоционално. Имах щастието от много ранна възраст да бъда на сцената.“

Конкурсите

“За нас, музикантите, конкурсите са изключително важни. Дълго време това е бил единственият начин човек да направи кариера или поне да бъде чут по света.

Нещата доста се променят, тъй като благодарение на интернет и всички възможни начини на комуникация наистина можем да бъдем чути от много хора и без да спечелим голям конкурс.

Имаше един момент, в който се явявах много на конкурси, в момента развитието на кариерата ми не изисква това нещо, тъй като имам агент, с който работя, имам концерти за следващите три години. Конкурсът е като състезание, но цигулковото изкуство е абсолютно невъзможно да бъде премерено.

Конкурсите, независимо дали си спечелил или не, остават някакъв вид стрес, свързан с това да сме на сцената и усещането, че трябва да сме най-добрите. В музиката това усещане често пречи. Важното е да споделяме това, което е в сърцето и емоциите ни.“

Музикалната сцена преди и след пандемията

“Да, музикалната сцена се промени. Най-малкото защото тя почти не съществуваше в истинския си вид. Публиката и музикантите се насочиха в по-голяма степен към всички възможни версии, дискове, концерти и видеа.

Музиката се изживява по малко по-различен начин, когато е на живо. Това, което усещаш от публиката, е любимото ми нещо на сцена. Публиката участва 50% в концерта. Когато свирех концерти в празни зали, беше изключително трудно, защото сякаш не свириш за никой. Музиката не съществува, когато си абсолютно сам, поне аз така го усещам.

Вярвам, че личното щастие определено играе роля в това как се чувстваме и върху професионалния ни живот. За мен семейството е много важно. Все още нямам деца, това предстои.

Вярвам в Бог, доброто и любовта. Вярвам в добротата, в хората, в това, че във всеки един от нас има частица от Бог, има от тази любов и се надявам, че всички ние ще се концентрираме повече върху нея. Мечтая за мир. Пожелавам на всички да се обърнем към доброто в нас.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Снимки: facebook/sofiaphilharmonicorchestra

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10