С премиера на комичната опера „Чичовци“ от Лазар Николов „Опера Пловдив“ отбелязва 100-годишнината от рождението на композитора и 100 години от смъртта на патриарха на българската литература Иван Вазов. Премиерните дати са в навечерието на Националния празник на България – 1 и 2 март. Диригент на спектакъла е Павел Балев, музикален ръководител и диригент на хора е Драгомир Йосифов, режисьор е Елена Стоянова, художник – Кристиян Леков.
Вазовите персонажи се изпълняват от солистите Август Методиев, Евгений Арабаджиев, Иво Йорданов, Михаил Пулиев, Николай Писанов, Пламен Папазиков, Георги Султанов, Цветан Цветков, Николай Бачев, Александър Баранов, Георги Деведжиев, Ивайло Герасимов, Александър Носиков, Георги Динев, Димитър Зашев, Борис Кучков, Владимир Ников, Живко Пейчев, Светлана Иванова, Ива Ананиева, Ростислава Ракова заедно с Хор и Оркестър на Опера Пловдив с концертмайстор Виеслав Новак и деца от актьорска група на „Академия на госпожа Опера“.
При създаването на операта през 1971 година Лазар Николов коментира драматургията на Вазовата повест:
„В сивото провинциално ежедневие, в затънтения робски край съществуваше живот, раздвижваха се духовете, събуждаха се свободолюбиви стремежи, Вазов ни пренасяше в друг свой свят, макар и хронологически отминал, но интересен, изпълнен с безобиден хумор и горещи въжделения на малките хорица. Дребни събития, а въпреки тях нещо ставаше, макар и дискретно, подготвяше се, растеше. Драматургията на това произведение носеше съвременни тенденции и разбирания. Последните, както и неличния, неинтимния характер на сюжета ме привличаха“.
Драгомир Йосифов, който е съратник на Лазар Николов, си спомня: „В един разговор, композиторът спомена, че речта на чичовците е „поетическа“ и „приказна“, а поетичното и приказното са есенциални музикални прояви. Ритъмът на българската реч, нейната сприхава насеченост или елейност също е нещо, което просто настоява за музикално фиксиране.“
Музикално постановката се ръководи от маестро Павел Балев, който е гост-диригент на Виенската Щатсопера, Опера Цюрих, главен диригент на Фихармония Баден-Баден, а от следващия сезон главен диригент на Опера Лимож, Франция и Театър Нордхаузен, Германия. За работата с партитурата на „Чичовци“ той коментира: „Предизвикателствата за диригента са огромни! Непрекъснати смени на ритми и темпа, трудна архитектоника за водене! Но партитурата е много логично изградена, фина, изящна, дори филигранна. Вокалните партии са емблематично-майсторски написани, „обличането“ на Вазовия текст в тонове и във вокални фрази е силно доказателство за класата и огромния композиторски талант на Лазар Николов. Четейки и изучавайки партитурата смятам, че по-добре не може да се напише – във всеки такт виждам и чувам светлини, сенки и цветове.“
Две са основните характеристики на историята в „Чичовци“, които я сближават с театъра на абсурда през погледа на режисьора Елена Стоянова и художника Кристиян Леков: едната е вечното „Чакане“, характерно за българина, а другото характерно за Чичовците е почти изцяло отсъствието на събития, които да променят хода на историята.
„Липсва действие, което е заменено с едно вечно говорене. Базирайки се на това, героите в настоящата сценична интерпретация са поставени в една абстрактна среда – всички се намират на една изоставена строителна площадка, без време, обрасла с бурени. Останали са само строителните скелета. А нашите Чичовци са строители, строители на България, които не знаят как да продължат напред.“, коментира Елена Стоянова.
Сценични решения на екипа надскачат битово сюжета и спомогат за превръщането на историята в българска притча.
Директорът на Пловдивската опера Нина Найденова разказва, че са се обърнали към няколко български интелектуалци, като са провокирали разговор във „Въображаемото кафене“ за „Чичовщината“. Ето какво казаха те
На 1 март от 18 часа е предвиден спектакъл за ученици, а премиерата ще бъде на 2 март от 19 часа.
След това според ангажираността на диригента Павел Балев ще бъдат планирани още спектакли.
В звуковия файл чуйте разговора с директора на Пловдивската опера Нина Найденова.
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...
Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..
Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..
След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg