Късометражният филм „Утрин“ на студенти от Нов български университет получи редица международни награди, сред които наградите за най-добър ням филм на Фестивала „Silk Road” в Кан, и на „Beyond the Curve” в Париж, както и за най-добър късометражен танцов филм на Международния Московски фестивал и на Берлинския фестивал. Сюжетът на филма разглежда зависимостта на човека от гледащите към него, и развитието му спрямо начина, по който хората гледат към него. Централно място във филма има и танца, който е изигран и под хореографията от актьора Петър Герзилов. Режисьор и сценарист на продукцията е актрисата Невена Николова, за която това е режисьорски дебют в киното. За идеята на филма „Утрин“ и успехите, които постига разказва режисьорката Невена Николова:
„Самата идея се роди, вдъхновена от актьорите, видях ги да си говорят в двора на Нов български университет. Сценарият е написан точно за тях, дори не си представям, че е ако някои от тях беше отказал, може би нямаше да го снимам въобще. Танцът е много централен в този филм. През него показваме историята на единия от персонажите, както и взаимоотношенията на двамата герои минават през този танц. Тяхното светоусещане и начинът им на живот е пречупен през танца, който превръща едно банално ежедневие в нещо специално.
С Петър Герзилов отделихме много време, за да намерим точната форма на танца. Моето разбиране и това, което предава филма е, че човек се променя много, когато го гледат, ако гледат с възхищение, той разцъфва, полита, ако го гледат с критичност и отхвърляне, човек се свива и започва да се предава. Търсихме точно тези взаимоотношения, когато единия е гледан, а другия гледащ, как това ще е осезаемо. Много работихме в тази посока с актьорите. Филмът е сниман в рамките на кино-курс на проф. Георги Дюлгеров. Това беше много важна част от процеса. Има и неща, които съм заимствала и от моя опит като актриса, това е моят дебют като режисьор, но вече замислям следващия си проект, работното му заглавие е „Покрив“.
Невена Николова е дебютиращ режисьор със филма „Утрин“, който спечели редица международни признания, сред които – за най- добър режисьорски дебют, заедно с Петя Атанасова – другият режисьор на филма са отличени от „Art Fim Awards“ в Скопие.
За най-добър късометражен танцов филм лентата получава награда от Berlin Indie Film Fest и от Международния Московски фестивал. Фестивалите „Beyond the Curve” и „Silk Road” отличават филма като най-добър ням филм.
European Film Festival във Велкобритания присъжда на филма и наградата на журито за най-добър актьор – за Петър Герзилов. А румънския Eastern Europe Film Festival отличава лентата като – най-добър студентски филм.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg