По хубав отколешен народен обичай в първия ден на март си честитим Баба Марта, подаряваме си мартенички за здраве и сполука и се радваме на приближаващата пролет. Направихме го и този път – пожелахме си здраве и щастие, пролетта така или иначе ще дойде, само радостта нещо не ни се получи. И няма как да е иначе. На един хвърлей от нашето спокойствие умират хора, разрушават се градове, срутва се крехката илюзия за необратимостта на мира и цивилизования диалог. Оръжието отново заглушава думите, а думите се насилват да прикрият или да изопачат реалността. Отново ни вкарват в черно-белия сценарий на войната… Само че за препатил народ като нашия черното и бялото не могат да скрият цялата палитра от цветове и отсенки, а скептичният ни дух продължава да ги търси.
Та, за Баба Марта ни е думата, приказната старица, която раздава мартенички и благословии и пощипва бузките на дечицата, че да са червени. Оставяме настрана въпроса защо сред толкова дядовци присъства само една баба. Не се спираме и на всеизвестния факт, че името си бабата дължи на латинското наименование на месец март, който всъщност е бил първият месец в римския календар. По-интересно е да разберем, че латинските имена на месеците влизат у нас с посредничеството на гръцкия още в старобългарския период и изтласкват праславянските, които са запазени в други съвременни славянски езици. Затова пък на наша почва са създадени имена на някои месеци най-вече според големите християнски празници или според основните селскостопански дейности. За всеки случай споменаваме, че за безписмените ни прадядовци понятието „месец“ не е имало особено значение, а и различията в климатичните условия също са довели до разминавания между името и назования период от годината.
И понеже парадоксите са част от всекидневието ни, отделяме внимание на още един – името си Баба Марта дължи на римския бог на войната Марс. Само че и той не е много автентичен в този си образ, защото преди да стане бог на войната, е бил почитан като бог на плодородието, възраждането на природата за нов живот. Как е станала тази нелогична наглед трансформация? Логично – през този месец, освен че земеделците са започвали новия работен сезон, римските легиони са тръгвали на завоевателните си походи… Е, как да не се удивим на зловещото съвпадение с днешните събития. Все пак, историята на думите казва ясно – в началото е пролетното възраждане на природата, трудът на мирния земеделец, надеждата за плодородие, а не войната – припомня доц. Христина Дейкова, ръководителка на Секцията по етимология на Института за български език.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg