Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отново за международния фестивал „Мартенски музикални дни“ – 2 част

Снимка: @marchmusicdays

Преди около месец „Неделен следобед“ представи записи от предишни издания на фестивала. Днес екипът на предаването избира няколко вокални концерта, а изпълнителите са обичани български оперни певци – Анна Томова-Синтова, Красимира Стоянова, Андреана Николова, Виолета Шаханова, Ина Кънчева, Орлин Анастасов, Камен Чанев, Мартин Цонев и Димитър Станчев.
Това са записи от по-ново време, а останалите са твърде много, за да могат да се изредят. Някои от музикантите гостували на фестивала са: дуо „Колаж“, Матиас Гьорне и Мария Принц, Пламен Бейков и Боряна Ламбрева, Пламен Бейков и Божена Петрова, Мартин Линдзи и ансамбъл „Решерш“, Кристина Далецка и Камерата Цюрих, Татяна Мелниченко и Пламена Мангова, Виолета Шаханова и Евгени Желязков, Орлин Анастасов и Никола Таков, Людмила Герова и камерен ансамбъл, Павел Герджиков и камерен ансамбъл, Павел Герджиков и Йовчо Крушев, Марияна Цветкова с Орлин Анастасов и Ина Стойкова, Илеана Селимска и Марио Ангелов.

В програмата на „Неделен следобед“ на 6 март са включени:
• Концерт на Софийската филхармония с диригент Емил Табаков и солист Анна Томова-Синтова, които ще изпълнят Четири последни песни за сопран и оркестър от Рихард Щраус, записът е от 31.03.1999 г.
• На 27 март 2002 г. в годината на Росини е бил представен концерт с творби на Росини с участието на Ина Кънчева, Камен Чанев, Димитър Станчев, СО на Пловдивската опера, хор „Дунавски звуци“, Русе, Диригент Михаил Ангелов.
• Орлин Анастасов със Софийската филхармония и дирегента Томаш Коутник представиха Песни и танци на смъртта на Мусоргски през 2005 г.
• Следващите ни гости са Красимира Стоянова и Мария Принц, които на 24.03.2005 г. са представили песни от Гуно, Доницети и Пучини.
• Виолета Шаханов, участва във фестивалните програми както в оперни спектакли на Русенската опера, така и в няколко камерни концерта. Ще чуете фрагмент от монооперата „Човешкият глас“ на Франсис Пуленк по текст на Жан Кокто изпълнена от Виолета Шаханова и Евгений Желязков на 31.03.2007г. Тази година госпожа Шаханова получи наградата на Русе „За цялостен принос към културата“, както и „Кристално огърлие“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
• Още един русенец редовно се завръща за концерти и спектакли в родния си град. Мартин Цонев е участвал в концерт на 23 март 2015 г., на койно са изпълнени концертни арии и увертюра от опери на Моцарт.
• На 23.03.2015 г. Андреана Николова, ансамбъл „Музика Нова“ – София с диригент Драгомир Йосифов са изпълнили цикъла на Густав Малер „Песни на странстващия калфа“.


Фестивалът в Русе започва през 1961 г. Ето какво са казали няколко известни музиканти за фестивала:

„Фестивалът остави в мен най-прекрасни, дълбоки и трайни впечатления, както със своето ниво и богата съдържателна програма, така и със своята организация“ – Дмитрий Шостакович през 1965 г.

„Фестивалът е един от най-големите форуми на българската музикална култура“ – Парашкев Хаджиев през 1978 г.

„Впечатленията ми са отлични, той расте и се развива, за което може да мечтае всеки фестивал“ – акад. Марин Големинов през 1979 г.

„Ние се гордеем с международния фестивал „Мартенски музикални дни“, защото той привлича вниманието не само на нашата общественост, но и на изтъкнати музикални състави от други страни, които идват и участват в концертните програми с голямо желание и любов“ – Александър Райчев.

От 13 март до края на фестивала по програма „Христо Ботев“ ще бъдат излъчени директно концертите от фестивалната програма.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30
Ювал Рафаел

Оцелялата от фестивала "Нова" Ювал Рафаел ще представи Израел на Евровизия

Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..

публикувано на 29.01.25 в 08:45

Константин Костов – между класиката и джаза

След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..

публикувано на 29.01.25 в 08:05