В средата на миналата седмица за пореден път българската общественост отбеляза 10 март. За тези, които вече забравиха какъв е този ден, ще припомня. Това е денят, в който се отбелязва спасяването на българските евреи от Холокоста и се отдава почит към паметта на евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, загинали в лагерите на смъртта. Това – в нашия си, български календар. В международния този ден се отбелязва като Ден на съня. Знаем колко е важен сънят за нашия живот, стига да става дума за съня на тялото, а не за съня на душите и сърцата ни. А времето е такова, че не позволява душите ни да са спокойни, а сърцата ни заспали. На тържеството, с което българската общественост отбеляза спасяването на българските евреи от Холокоста и почете паметта на дадените от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, бяха дошли много хора с будни сърца и души. Сред тях имаше и от недадените и оцелели от Холокоста наши съграждани. Някои от тях споделиха спомените си и потърсиха общото между онова време и днешното. Разговорите ни бяха навън, под звуците на човешката реч и тържествената музика затова записите са ошумени, но пък ясно се чува, а и разбира, посланието в разказите на тези хора.
„Изживял съм цялото време на терзания и измъчвания на еврейската общност тогава – разказва проф. Рахамин Шекерджийски. Това, което сега наблюдавам с украинската криза, ми напомня за онези неща… Видях най-страшното – онези хора, които в конски вагони пристигнаха в Дупница и от там в лагерите на смъртта. На 10 март ние знаехме къде ще заминем. Това беше най-страшната нощ, която съм преживял през целия си живот. Ние бяхме готови. Спомням си, че стоях прав с една раничка и чаках всеки момент да се качим на влаковете и да заминем.“
Целия разказ на проф. Рахамин Шекерджийски чуйте в звуковия файл.
„За мене този ден наистина е Ден на спасението – Пурим за българските евреи“ – казва Бека Лазарова. И продължава: „Усещам разделение в обществото и ми се струва, че да може България да се почувства горда и свободна, народът трябва да се обедини. Не мога да разбера как има хора при вида на жени и деца, напуснали домовете си, могат да бъдат равнодушни. Българинът трябва да се събуди от равнодушието, апатията, личния егоизъм „на мен да ми е добре“. Цялото интервю с г-жа Лазарова чуйте в звуковия файл.
„Живяла съм при трима диктатори“, разказва 88-годишната Лиляна Ковачева. „Като почнем Хитлер, Сталин, а сега и нов диктатор идва. С тъга ще си отида от този свят. Виждам отново разделение. Всеки ден се моля.“
Какви са тревогите и за какво са молитвите на г-жа Ковачева чуйте в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
