В средата на миналата седмица за пореден път българската общественост отбеляза 10 март. За тези, които вече забравиха какъв е този ден, ще припомня. Това е денят, в който се отбелязва спасяването на българските евреи от Холокоста и се отдава почит към паметта на евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, загинали в лагерите на смъртта. Това – в нашия си, български календар. В международния този ден се отбелязва като Ден на съня. Знаем колко е важен сънят за нашия живот, стига да става дума за съня на тялото, а не за съня на душите и сърцата ни. А времето е такова, че не позволява душите ни да са спокойни, а сърцата ни заспали. На тържеството, с което българската общественост отбеляза спасяването на българските евреи от Холокоста и почете паметта на дадените от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, бяха дошли много хора с будни сърца и души. Сред тях имаше и от недадените и оцелели от Холокоста наши съграждани. Някои от тях споделиха спомените си и потърсиха общото между онова време и днешното. Разговорите ни бяха навън, под звуците на човешката реч и тържествената музика затова записите са ошумени, но пък ясно се чува, а и разбира, посланието в разказите на тези хора.
„Изживял съм цялото време на терзания и измъчвания на еврейската общност тогава – разказва проф. Рахамин Шекерджийски. Това, което сега наблюдавам с украинската криза, ми напомня за онези неща… Видях най-страшното – онези хора, които в конски вагони пристигнаха в Дупница и от там в лагерите на смъртта. На 10 март ние знаехме къде ще заминем. Това беше най-страшната нощ, която съм преживял през целия си живот. Ние бяхме готови. Спомням си, че стоях прав с една раничка и чаках всеки момент да се качим на влаковете и да заминем.“
Целия разказ на проф. Рахамин Шекерджийски чуйте в звуковия файл.
„За мене този ден наистина е Ден на спасението – Пурим за българските евреи“ – казва Бека Лазарова. И продължава: „Усещам разделение в обществото и ми се струва, че да може България да се почувства горда и свободна, народът трябва да се обедини. Не мога да разбера как има хора при вида на жени и деца, напуснали домовете си, могат да бъдат равнодушни. Българинът трябва да се събуди от равнодушието, апатията, личния егоизъм „на мен да ми е добре“. Цялото интервю с г-жа Лазарова чуйте в звуковия файл.
„Живяла съм при трима диктатори“, разказва 88-годишната Лиляна Ковачева. „Като почнем Хитлер, Сталин, а сега и нов диктатор идва. С тъга ще си отида от този свят. Виждам отново разделение. Всеки ден се моля.“
Какви са тревогите и за какво са молитвите на г-жа Ковачева чуйте в звуковия файл.
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов..
От 11 до 13 август Разград ще се превърне в истинска открита сцена за киноизкуство. В рамките на инициативата "Лятно кино в Разград" жителите и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
