Аспектите и проявленията на хуманизма

Хуманизъм. Какви са аспектите и проявленията на хуманизма, как се създава и как се мисли през различните исторически периоди? Ще бъде разгледан хуманизмът от философска, литературна и политическа гледна точка, заедно със събеседниците: проф. д-р Димитър Вацов, д-р Богдана Паскалева, литературовед, и Явор Сидеров, историк и политолог.

Думата „хуманизъм“ намира място в речника на науката в началото на XIX век. Тя произхожда от латинската дума humanitas, която означава хуманност, човечност. Под хуманност се разбира човеколюбива, добронамерена, безкористна, благосклонна и разбираща нагласа към хората. Думата humanitas се утвърждава в публичната реч и литературата в епохата на Древния Рим главно благодарение на знаменития политик, юрист и оратор Марк Тулий Цицерон (106–43 г. пр. Хр.). В наши дни най-често се употребява хуманност във всекидневната публична реч в нейното главно значение на човеколюбие. Много често като почти пълен неин синоним се използва и думата „хуманизъм“.

В предаването се проследява как се достига до това понятие и как се преживява сега. Задават се въпросите – как се интерпретира през политиката, през взаимоотношенията между хората? Спекулира ли политиката с това понятие за цели, които в същината си не са хуманни и как се регулира това?

Разгледани са и идеите на Цветан Тодоров, който пише следното:

„Хуманизмът не е нито натурализъм, нито изкуственост, той защитава ценностите си не защото са въплътени в природния ред, нито пък защото така е повелила най-могъщата воля. Не властта, за която говори Хобс, ни кара да предпочетем правото на избор между да и не пред покорството. Така стоят нещата и с целеположеността на Ти, т.е фактът, че предпочитам да възприема човешкия индивид като цел на моето действие, а не да го използвам примерно като деятел на икономическия прогрес, така е и с универсалността на Те, уважението дължимо на всички хора, което смятаме за по-ценно от предпочитането на нашите пред другите. Ако хуманизмът е против заробването, манипулацията и опредметяването на индивидите или против изтребването на част от човечеството, това се дължи не само на неговото желание – така към него би могло да се причисли и чистият волунтаризъм – а и на факта, че според дълбокото му вътрешно убеждение, ценности като свобода, уважение към другия и еднаквото достойнство на всички са нещо очевидно и подхождат най-добре на човешкия вид.“

Снимки – www.brera.net