Света Мария Египетска е урок, че дори дълбоко паднал човек може да получи милост от Господ

На 1 април църквата почита и Светa Мария Египетска. Мария е от Египет, много млада е избягала от вкъщи и се е отдала на порочен живот.

Веднъж на празника Въздвижение на Светия кръст се опитала заедно с другите празнуващи да влезе в храма, но невидима сила не я допускала.

Осъзнала греховете си, разплакала се е и след сърдечна молитва към Света Богородица, в която обещала да тръгне по нов път, успяла да влезе. След това по внушение на глас, който чула от небето, се отправила към пустинята, където прекарала живота си в покаяние за стореното.

• Житие на Света Мария Египетска
  

За Светицата, същността и покаянието говори в “Нашият ден“ културологът проф. Калин Янакиев:

“Света Мария Египетска е голям урок за християните. Нейният пример показва, че дори дълбоко паднал в греховете човек, би могъл да получи милост от Господа. Всички ние можем да получим такава милост.

Ако се замислим, ние сме в положението на деца на Бога. Ще трябва да си дадете сметка, че един баща има и съхранява любов, наранена любов дори и към най-огрешеното си дете, дори към детето, превърнало се в престъпник. Единственото, което иска е да може отново да му прости и да го направи свое дете. Точно така се е случило със Света Мария Египетска.“

Прошката

“Другото, което трябва на всяка цена да имаме предвид е, особено като четем нейното житие, е, че покаянието в никакъв случай не е купуване на прошка, не е заслуга.

Светицата след десетилетия подвизи в пустинята, когато се среща със стареца Зосима, отново казва: “аз съм дълбока грешница“. Тя иска да бъде благословена от него и не желае тя да го благослови, макар да е вече способна да прави чудеса. Когато искаме прошка, трябва да знаем, че искаме нещо, което не заслужаваме.

Искаме нещо незаслужено и трябва да продължим да имаме съзнание за своите грехове, като за нещо, което не е бивало никога да се случи и да се надяваме, а не да смятаме, че някой е длъжен да ни даде тази прошка.

Угризението на съвестта е именно микропокаянието. То е влизането в истинско отношение към злото.  Искаме да бъдем простени, но онова, което искаме най-дълбоко, е да не бяхме сторили това, което сме сторили и понеже уви сме го сторили, съвестта продължава да ни гризе. Света Мария Египетска е невероятен урок за това, защото, когато е просияла, тя продължава да изживява себе си като грешница.“

Разкаянието

“Разкаянието е личен акт, това е нещо толкова интимно, че трудно бихме могли да обобщаваме и да казваме – “ние днес сме или не сме способни на подобно покаяние“. Чудото на покаянието може да се случи винаги, то винаги е по някакъв начин дело на Божията благодат. Най-важното, за да можем да стигнем до покаянието, е да се простим с гордостта, с отъждествяването ни с някакви велики каузи.

В момента живеем в състояние на война. Очевидно най-голямата лудост на руския диктатор Владимир Путин, е това, че той се отъждествява с някаква велика Русия и преживява себе си като олицетворение на това величие. И тази му именно гордост го прави неспособен за покаяние, както и всички руснаци, които вървят след него.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.