На 1 април църквата почита и Светa Мария Египетска. Мария е от Египет, много млада е избягала от вкъщи и се е отдала на порочен живот.
Веднъж на празника Въздвижение на Светия кръст се опитала заедно с другите празнуващи да влезе в храма, но невидима сила не я допускала.
Осъзнала греховете си, разплакала се е и след сърдечна молитва към Света Богородица, в която обещала да тръгне по нов път, успяла да влезе. След това по внушение на глас, който чула от небето, се отправила към пустинята, където прекарала живота си в покаяние за стореното.
За Светицата, същността и покаянието говори в “Нашият ден“ културологът проф. Калин Янакиев:
“Света Мария Египетска е голям урок за християните. Нейният пример показва, че дори дълбоко паднал в греховете човек, би могъл да получи милост от Господа. Всички ние можем да получим такава милост.
Ако се замислим, ние сме в положението на деца на Бога. Ще трябва да си дадете сметка, че един баща има и съхранява любов, наранена любов дори и към най-огрешеното си дете, дори към детето, превърнало се в престъпник. Единственото, което иска е да може отново да му прости и да го направи свое дете. Точно така се е случило със Света Мария Египетска.“
Прошката
“Другото, което трябва на всяка цена да имаме предвид е, особено като четем нейното житие, е, че покаянието в никакъв случай не е купуване на прошка, не е заслуга.
Светицата след десетилетия подвизи в пустинята, когато се среща със стареца Зосима, отново казва: “аз съм дълбока грешница“. Тя иска да бъде благословена от него и не желае тя да го благослови, макар да е вече способна да прави чудеса. Когато искаме прошка, трябва да знаем, че искаме нещо, което не заслужаваме.
Искаме нещо незаслужено и трябва да продължим да имаме съзнание за своите грехове, като за нещо, което не е бивало никога да се случи и да се надяваме, а не да смятаме, че някой е длъжен да ни даде тази прошка.
Угризението на съвестта е именно микропокаянието. То е влизането в истинско отношение към злото. Искаме да бъдем простени, но онова, което искаме най-дълбоко, е да не бяхме сторили това, което сме сторили и понеже уви сме го сторили, съвестта продължава да ни гризе. Света Мария Египетска е невероятен урок за това, защото, когато е просияла, тя продължава да изживява себе си като грешница.“
Разкаянието
“Разкаянието е личен акт, това е нещо толкова интимно, че трудно бихме могли да обобщаваме и да казваме – “ние днес сме или не сме способни на подобно покаяние“. Чудото на покаянието може да се случи винаги, то винаги е по някакъв начин дело на Божията благодат. Най-важното, за да можем да стигнем до покаянието, е да се простим с гордостта, с отъждествяването ни с някакви велики каузи.
В момента живеем в състояние на война. Очевидно най-голямата лудост на руския диктатор Владимир Путин, е това, че той се отъждествява с някаква велика Русия и преживява себе си като олицетворение на това величие. И тази му именно гордост го прави неспособен за покаяние, както и всички руснаци, които вървят след него.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
