Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора", представят временната едноименна изложба.
Експозицията "Подводната вкаменена гора" се открива на 3 юни във фоайето на музея. Изложбата може да бъде разгледана до 30 август.
Официални гости на събитието са проф. Христо Пимпирев и проф. Нешо Чипев, участници в подводната експедиция, довела до установяването на феномена, проф. д-р Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", Тихомир Янакиев, кмет на Община Созопол, и Олга Рахнева, секретар на Постоянната научно-експертна комисия по Биология към Фонд "Научни изследвания", съобщават от екипа на музея.
Проект "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора" (№ КП-06-Н61/11-15.12.2022)" е подкрепен от Фонд "Научни изследвания", уточняват от екипа.
"Няколко пъти територията на България е била дъно на океани, морета и други водни басейни. Нееднократно вулкани са успявали да пробият водната повърхност, след това отново са били заливани от вода. България е с много богата геоложка история. Тази вкаменена кедрова гора е открита в гърлото на вулкан. При сегашните проучвания ние продължаваме да трупаме нови факти за това. Най-често, като кажем вулкан, си представяме нещо стърчащо, но при някои от тях в гърловите им части се формират едни много големи пропадания.
Тези пропадания ние наричаме "калдери" и те могат да бъдат километрови, десеткикилометрови в диаметър. При тези пропадания вулканът от позитивна форма на релефа, се превръща в негативна. Това място е много добра среда да започнат да се събират различни метеорни, дъждовни води и съответно да се образува едни воден басейн.
Този воден басейн води до образуването на една идентична за него екосистема. Там се зараждат организми от растителни и животински видове. С течение на времето образуваният край Созопол такъв басейн се е заблатил поради смяна на средата и много други фактори. Това блато създава идеални условия за развитието на блатния кипарис.
Първите изследвания на тази гора правят учените проф. Христо Пимпирев и проф. Нешо Чипев още през 1981 година. Тогава те пишат статия за откритието, но след това десетки години нищо не е правено. И от две години ние, екип от учени от Геолого-географския факултет и Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", решихме да подновим проучванията през 2022 година. Тази година е последната от проекта ни. Нека уточня, че работата под водата е много трудна, ако на сушата може цял ден да се проучва и работи, то под водата всеки водолаз разполага с 30-40 минути за работа. Досега успяхме да направим карта на гората, на която са картографирани над 20 вкаменени дървета, като всяко от тях си има и работно име.
Продължава проучването и се откриват още нови дървета, чиято възраст е около 20 милиона години. Освен това са взети проби от тези дървета, което ще даде възможност да се определи и точният вид на дървото. Взети са проби от скалите, в които те се разполагат, а това ще ни даде възможност да определим с точност възрастта на гората. Всяко едно дърво предоставя хабитат за живот на много други организми. Най-плитко намереното дърво е на 16 метра дълбочина, а най-дълбоко са на около 22 метра под морското ниво.
В края на проучванията през миналата година открихме едно много странно място с глинести скали и го нарекохме глиненото поле. Тези глинести скали са много стари, вероятно колкото дърветата, и крият доста тайни и вкаменелости в себе си. Надяваме се да открием и животински вкаменелости при продължаващите и тази година проучвания.
През миналата година открихме палеориби и едно листенце, което вероятно е палеородител на акацията, както и фосили – вкаменелости на различни миди. Ще продължим през тази година с пробосъбирането от глинестия район. Това е подводен биофеномен, който е единствен по рода си в света", разказва в ефира на "Следобед за любопитните" гл. ас Стефан Велев от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Д-р Стефан Велев е главен асистент в катедра "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Участник е в шест научни експедиции до Антарктика, където изучава магмените скали и полезните изкопаеми на отдалечени места от Българската полярна база на остров Ливингстън.
Стефан Велев има и една международна експедиция под ръководството на Турската антарктическа кампания. Наскоро излезе негова статия в най-доброто геоложко научно списание.
Освен геолог, Стефан Велев е алпинист и водолаз. Последните две години работи по проект, който изследва геологията на подводната вкаменена гора близо до Созопол.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с гл. ас. Стефан Велев можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Национален природонаучен музей при БАН и СУ "Св. Климент Охридски"
"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
