Социално равновесие и душевен мир

Напоследък често мислим за думата „мир“. С тъга, с гняв от това, че някъде се развива война. Когато колегата Даниел Ненчев избра думата „мир“ за тема на един от предходните броеве на „Гласът на времето“, се замислих за ситуациите, в които война (вече) няма, но няма и мир. За съжаление, не можем да се отървем от усещането, че войните продължават и след войните, че травмите не се отработват никак лесно и продължават да тлеят и на индивидуално и психологическо, така и на социално ниво, някак колективно, общностно.

С психолога Слави Стоев и социалния педагог Станислав Додов разговаряме за психо-социалните измерения на мира, като думата в центъра на предаването е „равновесие“.

Според Слави Стоев „Един конфликт също може да съществува в равновесие. Това не означава, че той е мир. Историята познава много такива примери. Дори вътре в себе си можем да живеем в равновесна война, в паритет на конфликтите, който изглежда равновесен и никой не може да вземе надмощие, но това не е мир.“

„Не мисля, че има такова животно като равновесно общество. Ако има, то означава, че сме се вживели в някакви равновесия, който аналитично погледнато не са непременно баланс. Една кастова система, да речем, може да се счита за равновесна и в същия период от време, само че в друга точка на света, може да се счита за равновесно, че работници и работодатели имат равен глас в производството. И двата сценария могат да се считат за равновесни. Критичният въпрос е как се създава съзнанието за това що е равновесието, за какво ни служи то.“ допълни Станислав Додов.

Разговор за реда в общото живеене, хоризонта на очакване и усещането ни за контрол. От управлението на стреса, през тревожността и омразата до хуманизма и опасността да накърним човешкото достойнство.