Новият танцово-театрален имърсив спектакъл „Последният залез“ обединява екологията и танца, произлиза от работата на Коста Каракашян и Ангел Бондов от „Грийнпийс“ – България по време на уъркшоп за артисти и еколози в Габрово. Към режисьорския екип се включват Антония Георгиева и Диего де ла Роса, като тримата се фокусират върху създаване на гласност за вредата от горенето на въглищата и други изкопаеми горива върху човешкото здраве и природата чрез изкуство. Проектът бе представен в Гьоте институт с трейлър към него, а премиерата на „Последният залез“ ще бъде през май в рамките на официалната програма на 25-ото издание на Габровското биенале на хумора и сатирата с тема „Икономия на средствата“. За процеса на работа и социалната кауза на танцовия пърформанс, разговаряме с хореографа, танцовия артист и режисьор Коста Каракашян:
„Идеята за „Последния залез“ дойде по време на един уъркшоп за артисти и еколози, който организираха музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово. В много населени места има ТЕЦ-ове, които са в опасна близост за жителите на градовете и за много хора няма достъп до нормално качество на живот. Искахме да покажем нещо, което да помогне, да докосне, да разтърси хората, не само като широка публика, роди се идеята за едно сетивно преживяване имърсив спектакъл, публиката не само да види, но и да мине през едно преживяване, говорим за едно бъдеще, в което съвсем сме изпуснали края и сме оставили да погубим всички природни ресурси. Отидохме директно в близост до ТЕЦ- а в Гълъбово, където ежедневно жителите са излагани на големи количества серен диоксид, много от съоръженията там не са в изправност, създадохме танцов дует на мястото. Да покажем физически как тези неща ни влияят. Самото представление представя едно дистопично бъдеще, да кажем след 2050-та година.“
Творческият екип тревожно споделя, че България е единствената държава в Европейския съюз, срещу която тече наказателна процедура за нарушаване на нормите по този показател. Темата за отрицателното влияние на изкопаемите горива и експлоатацията им ще бъде представена чрез дистопичен портрет на бъдеще без устойчива енергия, но с всичките негативни ефекти върху въздуха, водата и човешкото здраве, които вече са реалност в България.
Представлението през май ще се проведе на Регионалното депо за неопасни отпадъци в град Габрово и в него ще участват девет професионални танцови артисти от България и Германия, които вече направиха първите репетиции на терен. Те ще преведат публиката през различните пространства на Депото по залез слънце, като освен визуалното, сетивното преживяване ще бъде водещо, потапяйки всички в едно дистопично бъдеще, в което не сме се обърнали към устойчиви източници на енергия навреме.
„Последният залез“ е ко-продукция с Гьоте-институт по механизма на Международния копродукционен фонд и се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Социално ангажирани изкуства“ и Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала”.
Коста Каракашян е режисьор, хореограф, танцов артист и писател. Проектите му изследват развиването на емпатия в обществото ни чрез танц, кино и образование. Коста създава творби за телевизията, киното и дигиталното пространство. Документалният му танцов филм „Waiting for Color“ за насилието над ЛГБТИ и хората в Чечения е отличен с наградата Prix Lumière на фестивала Cinédanse в Отава през 2019 г. „Waiting for Color“ е в официалната селекция на над 20 фестивала по света и е отразяван от The Guardian, списание Elle, Bloomberg, them, GLAAD и Radio Free Europe. The Guardian пише за филма: „Каракашян се движи със силни тласъци и бърза лекота, тяло с експресия, умения и сила; тяло, което стои на мястото си и не смята да се предаде.“
Жената след 40! Има ли такова нещо, като остаряване с достойнство? Дали можем да вярваме, че ще продължат да ни харесват, ако не приемаме общоприетите рамки и роли, които отговарят на етикета "жената след 40". Веселина Николаева и Еми Барух – две жени след 40 – в откровен разговор за "Голямото сбогуване Голямото посрещане" – най-новата фотографска..
Нейните таланти са безбройни – учила е живопис, после актьорско майсторство в НАТФИЗ, после кино и визуална култура в Софийския университет, актриса и певица, която композира песните си. Работила е с Теди Москов, Мариус Куркински, Явор Гърдев. Тя е автор на подкаста "Свободно падане", природозащитник, майка на 2-годишен син и притежава страхотно..
Писателката Яница Радева гостува на поредицата "Разказвач на месеца" в Столична библиотека. Събитието е днес (24 февруари). За творчеството на авторката като романист ще говори д-р Кристина Йорданова от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Яница Радева пише поезия, проза, литературоведски и книговедски текстове. Автор е на две стихосбирки и..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на Пип от спектакъла на Народния театър "Моби Дик". Интерпретацията по романа на Херман Мелвил изследва дълбините на човешкото съществуване и философските въпроси за страха от времето, за копнежа по..
"Мократа риба. Първият случай на Гереон Рат", романът на Фолкер Кучер, който става основа на сериала "Берлински Вавилон", излезе на български в превод на Алеко Дянков. "Мократа риба" показва Берлин от 1929 г. – град на контрасти, където се сблъскват хедонизмът и авангардът с бедността, социалното недоволство и разделение, и травмите от..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg