53 години българска космическа наука

Обикновено, когато говорим за България като космическа държава, се сещаме за полета на Георги Иванов, с който България се нарежда сред първите шест космически държави; за Александър Александров, който лети през 1988 г., и вероятно за прочутата българска космическа храна.

От малко повече от половин век обаче, се развива българската космическа наука, а тази година Институтът за космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ) отбелязва своята петдесета годишнина.

Мисията на института е провеждането на фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и развитието на аерокосмическите технологии.

Започнал от група ентусиасти като лаборатория по физика на космоса, днес институтът се занимава с широк спектър дейности: от слънчево-земна и космическа физика и астрофизика през дистанционно изследване на Земята и планетите до разработката на иновативна аерокосмическа техника и технологии, всичко това в партньорство с водещи институти по цял свят.

Науката е отборен спорт и няма откритие или иновация – дело само на един човек, казва проф. д-р Димитър Теодосиев от научния съвет на института.
Чуйте какво още каза той, както и зам. председателят и отговарящ връзките с обществеността на ИКИТ Валери Васев.

Във връзка с научната програма на втория ни космонавт, Александър Александров, през 1988 г. е разработен първия прибор за измерване на космическата радиация от серията „Люлин“. За своите 34 години „Люлин“ се превръща в нещо като запазена марка на ИКИТ БАН. Уредите от серията „Люлин“ се използват от учени в Япония, САЩ, Русия, редица европейски държави, Канада и Австралия.
23 дозиметъра „Люлин“ в момента са в Космоса, обезопасяват широк кръг изследвания и осигуряват данни за експерименти, а във високата атмосфера са много повече.

Един от приборите ще пътува на борда на Блу Ориджин в средата на 2023 г., а преди това „Люлин“ ще има на Върджин галактик – този дозиметър е поръчан от италианската академия на науките.

Повече за тази успешна история ще чуете от проф. Цветан Дачев – един от отличените 49 български учени в авторитетната класация на Станфордския университет за най-влиятелни учени в света.

Проф. Дачев е от създателите и кръстници на прибора Люлин за измерване на радиацията в Космоса и високата атмосфера, а както ще се убедите от разговора, той не споделя колонизаторския оптимизъм на хора като Ричард Брансън и Илон Мъск за скорошно заселване на Марс и Луната.