Далеч преди да осъмнем с немислимата доскоро реалност на война в Европа, а още повече сега, си задаваме въпроса какво означава патриотизъм днес и как го възпитаваме у младите. Навикът притъпява сетивата, но ако се замислим, темата за любовта към родината почти неизбежно се свързва с боеве, геройска смърт и омразен враг. Дори да използваме думата "родолюбие", в която любовта е открито назована, пак дочуваме далечен звън на саби, изстрели и топовни гърмежи.
Завинаги ли остава свързано чувството и съзнанието ни за принадлежност към народа и земята ни с времето на националното ни пробуждане и борба за освобождение и независимост. Въпросът впрочем се отнася за всички европейски национални държави, оформени чрез войни и преживели индустриализацията от края на XVIII и XIX век. Няма ли формула, която да подхожда на съвремието, да утвърждава мира и хуманността и да подготвя мирното и хуманно бъдеще като формира новите поколения в духа на мира и хуманността.
Само няколко десетилетия след трагедията на двете световни войни като че ли сме забравили, че войната е винаги грозна и жестока и отново виждаме деца във военни униформи да маршируват в крак пред одобрителните погледи на възпитателите си и благосклонните усмивки на политици и нови вождове. По темата разговаряме в рубриката "Всичко за образованието" с доц. Румен Петров, преподавател в Новия български университет.
"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..
Както неведнъж сме установявали в разговорите си за езика, намесата на политиката в теми, по които думата би трябвало да има единствено науката, винаги има злощастни последствия не само за научната истина, но и за отношенията между хората и държавите, за културата и духовния климат изобщо. Историята на двете славянски азбуки – глаголицата и..
"Реставрацията е любов и отдаденост, като е сравнима с любовта към семейството, но професията е наравно, а не на заден план. В моя живот така се случи, че ми е било отредено да бъда реставратор, защото, когато кандидатствах и ме приеха в такава паралелка в Пловдив, имах голямото щастие да попадна на невероятни преподаватели на които и до днес..
Една от малкото фондации, създадени в началото на прехода и запазили дейността си и до днес, е фондация "Еврика". Около 3000 стипендианти – студенти и ученици, над 1750 безвъзмездно подпомогнати млади хора да специализират в престижни научни центрове и компании, както и да участват в международни научни форуми – това е съвсем бегъл поглед към..
"От следващата година ще се върна в България. Моето заминаване в Мексико бе свързано с ликвидацията на един научен институт "За защита на металите от корозия", който по-късно прерасна и в инженерингова организация, но такива бяха времената тогава – един по един затваряха тези научноизследователски центрове." Това споделя в "Следобед за..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg