Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отиде си поетесата и преводачка Рада Панчовска

| обновено на 29.04.22 в 14:36
Рада Панчовска
Снимка: изд. Сонм

Почина голямата българска поетеса и преводачка Рада Панчовска (1949 - 2022), съобщават от издателство "Сонм". 

Рада Панчовска е родена в Оборище през 1949 г. Завършва гимназия в Панагюрище и българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, с втора специалност руски и факултативно испански език.

Работила е във в-к „Оборище“ – Панагюрище, в Института за български език към БАН – София, управител е на частно издателство „Проксима-РП“, София. Член е на Сдружението на българските писатели (секретар по поезия) и на Съюза на преводачите в България и е член-основател на Свободното поетическо общество и на Асоциацията на испанистите в България. Участвала е в международната писателска среща-круиз „Вълни на три морета“, в поетични четения и фестивали у нас и в Родос (Гърция), Берлин (Германия), Куртеа де Арджеш (Румъния), Струга (Македония), Сан Роке, Веруела, Мадрид, Гранада и Приего (Испания) и в международни преводачески и издателски срещи в Тарасона и Албарасин (Испания) и Мексико (Мексико). Живее в София.

Поетичният ѝ дебют е в сборника "Смяна ’81" (1981), последван от стихосбирките "Всеки ден" (1984), "На белия свят" (1992), "Кратки срещи" (1993), "Убягващи впечатления" (1994), "Аритмии" (1996) и "Приписки към антологията на съвременна испанска поезия ‘Гласове на жени’ "(1997, двуезична – на български и испански), "50 стихотворения" (избрано, 1999) и "50 стихотворения" (2001, двуезична – на български и испански), "Анонимният успех" (2001), "Обратно броене" (2007), "Стени и мостове" (2011). Стихотворенията ѝ са превеждани на испански, английски, немски, словенски, румънски, македонски, руски, гръцки, босненски, унгарски и персийски. 

Рада Панчовска е носител на награда за превод на Съюза на преводачите и Център за изкуства Сорос (1996), награда "Христо Г. Данов" (2001). Последната ѝ стихосбирка е "Космически елегии" (изд. Сонм, 2018), за която взема наградата на името на Николай Кънчев.

Поклонението е на 29 април от 14 часа в родното ѝ село Оборище, Пловдивска област.

Думи за Рада Панчовска споделиха в "Артефир" литературният наблюдател Митко Новков и издателката и преводачка от френски Тодорка Минева.

Чуйте повече от звуковия файл. 

"Рада беше от малцината български творци, за които радостта идваше от самия акт на творчеството, а не от почестите, рецензиите, наградите и тръбните звуци. Пишеше метафизична, сложна поезия, съзвучна с най-добрите образци на испаноезичната поезия, на която беше посветила преводаческото си майсторство.
Издателство "Сонм" губи не само незаменим сътрудник, но и близък приятел и съмишленик. Сбогом, Раде, светлина на душата ти!" 

Оглеждам безнадеждните пространства
на галактичните мъглявини.
Добре си бяхме тук, но ето вече…
Ще трябва пак да поизтупам куфара за края на света.
Човечеството е застъпило планетата си
като за последно
и под чии ли небеса очаква да осъмне.

Из "Навечерие" (Рада Панчовска, "Космически елегии", Сонм, 2018)




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мисията продължава: SoAlive 2025 приключи с нови партньорства и вдъхновение

След първите две успешни издания, превърнали София в притегателна точка за музикалната индустрия, SoAlive Music Conference & Festival 2025  се проведе от 14 до 17 октомври 2025 г.  Събитието отново събра водещи професионалисти, артисти и ключови фигури от цял свят, продължавайки мисията си да бъде мост между талантите на Балканите и глобалната..

обновено на 17.10.25 в 14:45

От платното до постелката – как изкуството и йогата се преплитат в живота на Миряна Иванова

Има хора, които не вървят по права линия през живота, а се движат по спирала – връщат се към себе си с всяко ново преживяване, всеки урок и всяко осъзнаване. Миряна Иванова  е един от тях – художник по образование, създател по душа и йога преподавател по призвание. Тя е от онези жени, които не просто преподават йога, а я живеят.  Пренася древното..

обновено на 17.10.25 в 14:12

Една книга, три езика и един живот: Рами Спасов и неговият прочит на "Туфо рижият пират"

Днес ви срещаме с един човек, чиято история е своеобразен мост между България, Ливан и Австрия. Рами Спасов е роден в Киев, в семейство на българин и ливанка. Детството му преминава между двете страни, но едва десетгодишен преживява загубата на баща си. Тогава майка му взема решение да се върнат в Ливан – място, което за малкия Рами се превръща в дом,..

обновено на 17.10.25 в 13:08

Книги, преводи и културни мостове: България на Панаира на книгата във Франкфурт

От 15 до 19 октомври 2025 г. България ще се представи на 77-ото издание на Международния панаир на книгата във Франкфурт – най-мащабното и престижно книжно събитие в света. Традиционно Асоциация „Българска книга“ (АБК) организира Българския национален щанд с подкрепата на Министерството на културата на Република България. Директно от Панаира на..

обновено на 17.10.25 в 11:41

Филмът, който показва как се ражда спектакълът "Моби Дик"

Продължаваме рубриката с едно събитие от София  – тази вечер, от 19:00 ч. , в кино "Люмиер" , в рамките на кино-литературния фестивал Cinelibri , ще бъде представен документалният филм "Ахав беше тук: Размисли за Моби Дик"  на режисьора Тодор "Тош" Личев . Филмът е негов режисьорски дебют, а историята проследява репетиционния процес на..

публикувано на 17.10.25 в 10:35