Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Директно от зала "България":

Моцартовата Голяма меса под диригентството на Константин Добройков

Константин Добройков
Снимка: личен архив

Едно дългоочаквано събитие е на път да стане факт – отложеното с цели две години заради пандемията изпълнение на Моцартовата Голяма меса в до минор ще се състои на 29 април 2022 от 19 часа в зала "България". Изпълнители са музикантите от Смесения хор и Симфоничния оркестър на Българското национално радио и солистите Пламена Гиргинова – сопран, Мария Радоева – мецосопран, Михаил Михайлов – тенор, и Иво Йорданов – баритон, а на диригентския пулт ще застане Константин Добройков.

Номинираният за "Грами" диригент Константин Добройков е в екипа на Държавна опера - Пловдив от 2013 и е диригент на Sofia Record Factory от 2016 . Творческата му дейност е свързана с камерния ансамбъл "Софийски солисти", Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на Българското национално радио, Държавна филхармония - Кошице, Словакия, Радиосимфоничния оркестър на Словакия, Братислава, както и с водещия камерен ансамбъл на Словакия "Синфониета Братислава". От 2011 до 2013 Добройков е асистент-диригент на Boston Civic Symphony Orchestra, Бостън, САЩ.

Константин Добройков е доктор по музикалните науки със специалност оркестрово дирижиране от Boston University. Специализира в майсторски клас на знаменития диригент Даниеле Гати.


Взаимоотношенията на Волфганг Амадеус Моцарт с духовната музика в известен смисъл могат да се нарекат парадоксални – той започва да създава меси още на десетгодишна възраст и по време на службата си при архиепископ Колоредо написва в този жанр четиринайсет произведения. Не може да се каже, че композиторът ги е ценил особено, тъй като самият той се изказва доста иронично за собствените си меси, твърдейки, че е създаден не за тях, а за опера, и че най-удачните им фрагменти след това ще бъдат директно пренесени в оперите му. Факт е обаче, че след като напуска тежката за него служба в Залцбург и се установява във Виена, Моцарт създава най-значимите си творения от този род.

През 1781, когато Архиепископът на Залцбург пристига във Виена с голяма свита, в състава на която влиза и Моцарт, положението на композитора става абсолютно непоносимо. Третират го като слуга и той се решава на безпрецедентна за времето си стъпка: подава оставка и се установява във Виена, разчитайки за прехраната си единствено на поръчки и концерти. На следващата година се жени за Констанца Вебер. Тези две негови постъпки извикват негодуванието на баща му, който не може да си представи живота на един музикант без служба, осигуряваща му постоянен доход, а освен това храни и неприязън към семейство Вебер. За са помири с баща си, Моцарт решава да отиде в Залцбург с жена си и току-що родилото им се първо дете. Там той възнамерява и за първи път да изпълни месата, която според различни източници е написана през 1783 година.

Историята около създаването на Голямата меса в до минор е до голяма степен тайнствена и романтична. Съществуват ТРИ различни версии за обстоятелствата, подтикнали композитора към нейното написване, но и трите по един или друг начин са свързани със съпругата му – Констанца Вебер. Според една от тях, докато все още е била само възлюбена на композитора, а не негова жена, Констанца се разболява много сериозно и Волфганг дава обет, че ще напише благодарствена Меса, ако тя оздравее. Според друга, обетът на Моцарт е свързан с обстоятелствата, които пречат на щастието на влюбените – против техния брак са всички, включително бащата на Моцарт и родителите на Констанца. Преодоляването на такива сериозни препятствия изглежда напълно подходящ повод за прослава на всемогъщия Бог и Моцарт дава обет да композира и изпълни месата, когато заведе Констанца в Залцбург в качеството на своя съпруга. В полза на тази версия говори и съставът на оркестъра, използван в Месата – композиторът включва в него само тези инструменти, които могат да му бъдат предоставени в родния му град – например, той не използва в партитурата кларинет! И най-накрая, написването на благодарствена Меса би могло да бъде свързано и с друго радостно събитие в живота на семейство Моцарт – появата на първото им дете. Съществува дори легенда, че композиторът е написал първата нота на месата, чувайки първия вик на новородения си син.

Голямата меса в до минор се отличава с удивителна хармоничност, красота и трогателност. В нейните 18 номера е отразено влиянието на Бах и Хендел, чиито произведения Моцарт в онези години изучава задълбочено, но проникновената кантилена на отделните епизоди ни кара да си припомним и пленителната мелодика на италианската опера – жанр, който Моцарт владее до съвършенство. С помощта на творческия му гений тези две начала се съчетават органично, раждайки неповторимия Моцартов стил. Необичайно за една меса е отношението към солиращите гласове: през цялото произведение звучат само сопран, мецо-сопран и тенор. Басът се появява само веднъж – в състава на квартета (Бенедиктус).

Моцарт не успява да завърши месата – той написва само Кирие, Глория, Санктус и – отчасти – Кредо-то. Липсващите части са заимствани от по-ранни меси, които композиторът е писал още по времето, когато е бил в Залцбург. В заключителната част – Агнус Деи – е повторена музиката на Кредо-то. В този вид Голямата меса в до минор е изпълнена премиерно на 25 август 1783 в Катедралата "Свети Петър" в Залцбург. Творбата така и не е завършена и Моцарт никога повече не се връща към нея.

Първото изпълнение на Голямата меса за дълго остава и единствено. Едва през 1901 година, диригентът Алоиз Шмит възстановява по ескизи на Моцарт "Агнус Деи" и в този си вид месата прозвучава под негово диригентство в Дрезден, като Шмит я подготвя и за издаване.

Концертът се излъчва директно по програма "Христо Ботев" на 29 април, петък, начало 19.00 часа.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05