"Дните на поезията „Пеньо Пенев” са не само поетичен празник, но и възможност за всички нас да се докоснем до хората, които със своя изказ обогатяват националното и световно литературното богатство и правят света една идея по чувствителен и добър. Тук е мястото да припомня, че ние сме единственият български град, а може би и европейски, който има площад, наречен "Поезия”. Творчеството и талантът са много специални тук и имат своят пиедестал", каза при връчването на отличието кметът на Община Димитровград Иво Димов. Той благодари специално на комисията по избора, председателствана от проф. Амелия Личева, и сподели, че е горд, че името на Пламен Дойнов като автор се свързва с престижната награда.
Проф. Пламен Дойнов благодари за наградата и определи Пеньо Пенев като достоен пример, отказал се от всичко в името на чистота на поезията. "Малцина от нас са готови да се откажат от почестите в името на чистота на поезията и дано бъдем достойни за този завет."
Слово за лауреата произнесе българският белетрист и драматург и член на комисията по избора Захари Карабашлиев. "Развълнуван съм от думите на Пламен Дойнов. В неговото творчество има особена памет – за историчност, която няма аналог в съвременното творчество. Вторият вид памет е за настоящето – там можем да разпознаем черти от съвремието и третата е памет за поезията."
Хайри Хамдан, с присъщата му скромност, се обърна към аудиторията и благодари за оказаното внимание и оценка към труда му. "Където и да отида, се чувствам и в известна степен виновен към редица поети, които не съм превел. Когато прочетох Пеньо Пенев, мълчах една седмица. Той е толкова чувствителен". Подчертавайки богатството на езика, Хамдан сподели, че арабската му поезия е преведена на осем езика, а българската – на четиринадесет.
Пламенно и емоционално за поетичния изказ и дълбочина на Хамдан говори известната българска писателка и преводач Здравка Евтимова и определи таланта му като "докоснат от Господ".
Публиката се наслади на поезията на двамата лауреати.Специален подарък към всички присъстващи палестинецът направи, като прочете стихотворение на Пеньо на арабски.
Пламен Дойнов е роден в Разград. Завършва история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгите с поезия „Вик на мълнии” (1991), „Post festum” (1992), „Любовникът и Маестрото” (1993), „Висящите градини на България” (1997), „Мистификации” (1999; 2000), „Истински истории” (2000), „Кафепоеми” (2003; 2005), „Балът на тираните” (2016). „Кафепоеми” е преведена във Франция (2006) и Унгария (2007). Автор на литературнокритическата книга „Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003” (2004) и на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век” (2007). Един от авторите-съставители на сборниците „Българска христоматия” (1995) и „Българска антология” (1998).
През 90-те години на ХХ век се занимава с литературен театър, а в следващото десетилетие и с драматичен театър. Основател на авторския литературен театър (АЛТ), който до края на ХХ век играе следните по-важни спектакли.
Съставител на над 15 сборника и антологии с научна и художествена литература. Ректор на Нов български университет ( от 01.07.2020 г.) Преподава история и теория на литературата, академично и творческо писане в НБУ. Проф. Дойнов е сред основателите на департамент „Нова българистика“ и два мандата негов ръководител (2012–2020). Автор на идейния проект и директор на научната програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“.
Носител на национални награди за поезия, сред които „Яворов” (1995), „Иван Николов” (2004). Носител е на Националната награда „Христо Г. Данов” на Министерство на културата и община Пловдив (2012) в категория „Хуманитаристика”. През 2013 г. е отличен с унгарския Златен кръст за заслуги в областта на културата – едно от най-високите унгарски отличия, давани от Унгария на чужденци. Единадесети носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков” (2015). Носител на Националната литературна награда „Иван Динков” като критик (2016). Последната книга на Пламен Дойнов с политическа поезия „Влюбване в диктатора“ получи Националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2022 г.
Хайри Хамдан е роден в с. Дер-Шараф, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средно образование. Но поради сложната ситуация там, през 1981 г. емигрира със семейството си в България, където завършва висшето си образование. Започва да работи в редколегията на в. „Технически авангард” на Техническия университет. Публикува свои творби на български език във в. „Пулс”, „Литературен фронт”, алманаха „Море” и др. Работи и като преводач и кореспондент на различни арабски информационни агенции. Издава на български език няколко поетични книги: „Очите на бурята” (1993), „Мариамин” (2000), „Хронична любов” (2005) и романите – „Живи в царството на рака” (2005), „Европеец по никое време” (2006), пиесите „Чува ли ме някой” (2008), „Остави ме да живея, остави ме да умра” и др. Превежда и представя в София книгата „Керванът на жаждата” на Санаа Шаалан (2014). Издава Антология на съвременната българска поезия и Антология на съвременнатабългарска проза на арабски език. Превежда и много издания от арабски на български език. Хайри Хамдан превежда стихове на Пеньо Пенев на арабски език.
Носител е на международни литературни награди в Египет, Саудитска Арабия и Палестина. Лауреат на: Награда на Съюза на преводачите в България за цялостен принос (2021), Награда на клуб „Перото” за превод на прозаичната антология "В началото бе епилогът” (2019) и за стихосбирката "Водните лилии на паметта”(2020).
Снимки – Община Димитровград
До 25 ноември в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил може да бъде видяна юбилейната изложба "120 години от рождението на Стоян Венев" . Наскоро бе връчена Националната награда за скулптура "Иван Лазаров" , като тазгодишен лауреат е Снежина Симеонова. Същевременно миналогодишният носител на наградата – акад. Крум Дамянов,..
В "Осемдесет и девет думи" и "Прага, една изчезнала поема" в превод на Росица Ташева, отново се срещаме с безкрайния талант на Милан Кундера. Речникът от "Осемдесет и девет думи" по-късно в редактиран вариант той публикува в книгата си "Изкуството на романа". Както пише Пиер Нора в предисловието си, сравнението на двата варианта би било интересно..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу и под режисурата на световноизвестния актьор Джон Малкович. Вместо това малцина бяха допуснати до театралната зала, докато протест отвън превърна пространството пред театъра в поле..
Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – или Весела Делчева от Софийската опера и балет е гост в "Артефир". Действието на класическия бродуейски мюзикъл "Звукът на музиката" се развива в Австрия, в навечерието на Аншлуса през 1938 г. Мария приема работа като гувернантка в голямо семейство, докато решава дали да стане монахиня. Тя се..
Изложбата " Нео Ренесанс" в чест на 60-годишния юбилей на проф. Георги Янков се открива днес (8 ноември) от 18 ч. в галерия "Райко Алексиев" на СБХ. Художникът и ректор на Националната художествена академия е гост в "Артефир“, за да говори за професионалната си и житейска равносметка, както и за уроците по сетивност, които дава на..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
В поредицата "Мигранти с таланти" днес ви представяме една британка, която се казва Джоана Брадшоу, досущ като известната героиня от "Сексът и градът"..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg