"Дните на поезията „Пеньо Пенев” са не само поетичен празник, но и възможност за всички нас да се докоснем до хората, които със своя изказ обогатяват националното и световно литературното богатство и правят света една идея по чувствителен и добър. Тук е мястото да припомня, че ние сме единственият български град, а може би и европейски, който има площад, наречен "Поезия”. Творчеството и талантът са много специални тук и имат своят пиедестал", каза при връчването на отличието кметът на Община Димитровград Иво Димов. Той благодари специално на комисията по избора, председателствана от проф. Амелия Личева, и сподели, че е горд, че името на Пламен Дойнов като автор се свързва с престижната награда.
Проф. Пламен Дойнов благодари за наградата и определи Пеньо Пенев като достоен пример, отказал се от всичко в името на чистота на поезията. "Малцина от нас са готови да се откажат от почестите в името на чистота на поезията и дано бъдем достойни за този завет."
Слово за лауреата произнесе българският белетрист и драматург и член на комисията по избора Захари Карабашлиев. "Развълнуван съм от думите на Пламен Дойнов. В неговото творчество има особена памет – за историчност, която няма аналог в съвременното творчество. Вторият вид памет е за настоящето – там можем да разпознаем черти от съвремието и третата е памет за поезията."
Хайри Хамдан, с присъщата му скромност, се обърна към аудиторията и благодари за оказаното внимание и оценка към труда му. "Където и да отида, се чувствам и в известна степен виновен към редица поети, които не съм превел. Когато прочетох Пеньо Пенев, мълчах една седмица. Той е толкова чувствителен". Подчертавайки богатството на езика, Хамдан сподели, че арабската му поезия е преведена на осем езика, а българската – на четиринадесет.
Пламенно и емоционално за поетичния изказ и дълбочина на Хамдан говори известната българска писателка и преводач Здравка Евтимова и определи таланта му като "докоснат от Господ".
Публиката се наслади на поезията на двамата лауреати.Специален подарък към всички присъстващи палестинецът направи, като прочете стихотворение на Пеньо на арабски.
Пламен Дойнов е роден в Разград. Завършва история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгите с поезия „Вик на мълнии” (1991), „Post festum” (1992), „Любовникът и Маестрото” (1993), „Висящите градини на България” (1997), „Мистификации” (1999; 2000), „Истински истории” (2000), „Кафепоеми” (2003; 2005), „Балът на тираните” (2016). „Кафепоеми” е преведена във Франция (2006) и Унгария (2007). Автор на литературнокритическата книга „Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003” (2004) и на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век” (2007). Един от авторите-съставители на сборниците „Българска христоматия” (1995) и „Българска антология” (1998).
През 90-те години на ХХ век се занимава с литературен театър, а в следващото десетилетие и с драматичен театър. Основател на авторския литературен театър (АЛТ), който до края на ХХ век играе следните по-важни спектакли.
Съставител на над 15 сборника и антологии с научна и художествена литература. Ректор на Нов български университет ( от 01.07.2020 г.) Преподава история и теория на литературата, академично и творческо писане в НБУ. Проф. Дойнов е сред основателите на департамент „Нова българистика“ и два мандата негов ръководител (2012–2020). Автор на идейния проект и директор на научната програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“.
Носител на национални награди за поезия, сред които „Яворов” (1995), „Иван Николов” (2004). Носител е на Националната награда „Христо Г. Данов” на Министерство на културата и община Пловдив (2012) в категория „Хуманитаристика”. През 2013 г. е отличен с унгарския Златен кръст за заслуги в областта на културата – едно от най-високите унгарски отличия, давани от Унгария на чужденци. Единадесети носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков” (2015). Носител на Националната литературна награда „Иван Динков” като критик (2016). Последната книга на Пламен Дойнов с политическа поезия „Влюбване в диктатора“ получи Националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2022 г.
Хайри Хамдан е роден в с. Дер-Шараф, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средно образование. Но поради сложната ситуация там, през 1981 г. емигрира със семейството си в България, където завършва висшето си образование. Започва да работи в редколегията на в. „Технически авангард” на Техническия университет. Публикува свои творби на български език във в. „Пулс”, „Литературен фронт”, алманаха „Море” и др. Работи и като преводач и кореспондент на различни арабски информационни агенции. Издава на български език няколко поетични книги: „Очите на бурята” (1993), „Мариамин” (2000), „Хронична любов” (2005) и романите – „Живи в царството на рака” (2005), „Европеец по никое време” (2006), пиесите „Чува ли ме някой” (2008), „Остави ме да живея, остави ме да умра” и др. Превежда и представя в София книгата „Керванът на жаждата” на Санаа Шаалан (2014). Издава Антология на съвременната българска поезия и Антология на съвременнатабългарска проза на арабски език. Превежда и много издания от арабски на български език. Хайри Хамдан превежда стихове на Пеньо Пенев на арабски език.
Носител е на международни литературни награди в Египет, Саудитска Арабия и Палестина. Лауреат на: Награда на Съюза на преводачите в България за цялостен принос (2021), Награда на клуб „Перото” за превод на прозаичната антология "В началото бе епилогът” (2019) и за стихосбирката "Водните лилии на паметта”(2020).
Снимки – Община Димитровград
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg