Величината и обаянието на стореното от двамата славянски първоучители е толкова огромно, че много скоро след смъртта им те стават „знаме“ в църковни и светски борби за надмощие и влияние върху славянството, в движения за национално обособяване, освобождение и обединение, за църковна независимост, просвета и т.н. Днес те също са символ на духовното и културното единство на европейската и християнската общност.
Ликовете на светите братя откриваме върху пощенски марки и картички, значки, монети, ордени и медали, техни монументи се издигат далеч извън пределите на България. Единствено тук обаче (поне от досега известното) те са изобразени върху знамена – бойни и мирни. Особено ценно сред тях е Самарското знаме, дарено на българските опълченци през 1877 г. То е ушито и извезано от монахините на Иверския женски манастир в град Самара, а иконите на двамата просветители са нарисувани с маслени бои върху платното от петербургския художник Николай Симаков. Самарското знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей. Там се пазят и две български бойни знамена от Балканската война с ликовете на славянските просветители – главното знаме на Македоно-Одринското опълчение и знамето на Трета Солунска дружина. Първото е изработено по проект на художника Иван Мърквичка и е осветено на 28 октомври 1912 г. в Пловдив, а българската царица Елеонора слага собствен вензел на знамето.
Образите на Кирил и Методий като символи на националното обединение и прогрес са извезани и на едно карловско знаме от 1884 г., на знамето на Българското научно благотворително дружество „Братство“, създадено през 1892 г. в Букурещ, на знамето на асеновградското православно християнско братство „Св. Кирил и Методий“, активно подпомагащо българските бежанци от Източна и Западна Тракия (1926 г.), на македонското благотворително братство „Св. Кирил и Методий“ в Кюстендил (20-те години на ХХ век) и др.
Не може да се каже върху колко знамена на просветни институции и особено на училища, носещи името на първоучителите, също са изобразени портретите им. Има и доста любопитни образци като знамето на работническото печатарско дружество в София от 1934 г., на едната страна на което четем надписа: „Долу вечерната и празнична работа. Да живѣе осемъ-часовий работенъ день!“.
Тези ценни образци, както и текст, проследяващ историята на припознаване и „употреба“ на почитта към делото на светите братя в Европа, откриваме в чудесния двуезичен албум „Кирил и Методий. Образи. Памет. Идентичност“ на Кирило-Методиевския научен център при БАН, публикуван в изпълнение на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“. За съжаление ограниченият тираж е изчерпан. Добрата новина е, че предстои публикуването му в интернет. В предаването гостуват авторките проф. Веселка Желязкова и доц. Десислава Найденова.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
