Все повече държави в Европа въведоха забрани за добива на ценни кожи: Австрия, Словения, Обединеното кралство, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Нидерландия, Северна Македония и множество региони на Белгия.
У нас Националната гражданска инициатива (НГИ) за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи в Република България се стреми чрез законодателни промени да сложи край на фермите за ценни кожи в страната.
През юни 2018 г. в Народното събрание бяха внесени 51 234 подписа в подкрепа на забраната добива на ценни кожи в България.
В България има една ферма за американски норки, до село Маджерито – Стара Загора, започнала е да работи през 2016 г. Капацитетът ѝ е 128 000 животни.
На 12 май пред парламента активисти на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията) настояха за пореден път за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с които да се забранят фермите за развъждане на животни за ценни кожи. Представители на КАЖИ се срещнаха с депутати от управляващата коалиция, за да им представят проект за законодателни промени.
Преди месец министърът на околната среда Борислав Сандов публикува проект на заповед, с която забранява развъждането и вноса на американски норки у нас заради нарушаване на биоразнообразието.
Общественото обсъждане на проектозаповедта на министър Борислав Сандов приключи на 10 май. Той съобщи, че ще потвърди заповедта за забрана вноса и развъждането на норки в България, и че са постъпили над 1500 становища – повечето в подкрепа на заповедта.
Чуйте какво споделиха активистите от КАЖИ пред Ася Чанева за предаването "Какво се случва":
КАЖИ настояват за промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, в който да забрани отглеждането в България на животни заради тяхната кожа – тази промяна ще се отнася не само до американските норки, но и до всички видове животни, които се отглеждат заради кожите им – чинчили, лисици и други.
Чуйте интервюто на Ася Чанева за АЛАРМА с Петя Алтимирска – председател на Сдружение КАЖИ.
Мотивите за пълна забрана на вноса, отглеждането и развъждането на животни за ценни кожи у нас са много и засягат не само животните, но и хората и природата. Заради животните, защото:
- те изпитват болка;
- дивите животни трябва да живеят в дивата природа;
- нито едно същество не бива да страда в името на модата;
- не е хуманно отношението към същество, което му позволява да докосва през целия си живот единствено телена клетка.
- няма приложими стандарти за хуманно отношение, които да не нарушават ПЕТТЕ СВОБОДИ за хуманно отношение към животните, базирани на Европейската конвенция за защита на животните (ETS № 87) и Директива 98/58/ЕС, които са:
- свобода от глад и жажда;
- свобода от дискомфорт;
- свобода от болка, нараняване и болести;
- свобода за изразяване на нормално поведение;
- свобода от страх и страдание.
Ферми за животни, отглеждани за кожите им, са ненужно зло и заради хората, защото:
- все повече хора не приемат за морално да се убиват животни заради мода, суета и пари;
- потребителите искат да са информирани откъде идват продуктите, които ползват;
- не се налага хората да изкарват прехраната си чрез убийство на невинни същества.
Хората, живеещи в близост до фермите за животни, напускат и продават имотите си на безценица заради ужасните миризми, насекоми, зарази и набези от избягали норки над домашни и селскостопански животни в близост до фермите.
Здравето на работниците е в опасност, защото са подложени ежедневно на азотните и токсични съединения – животните се умъртвяват с газ, а за одирането и съхранението на кожите се използват различни химикали.
Мотивите по отношение на природата:
- има доказан риск за дивата природа и биологичното разнообразие – американската норка е инвазивен вид.
- осезаеми и видими са замърсяванията на въздуха, почвите и водите, които неизбежно причинява този бизнес – добивът на ценни кожи е доказано една от най-замърсяващите индустрии в света.
Снимка – Ася Чанева
В изданието на предаването "Часът на етиката", излъчено по "Време за наука", проф. Стоян Ставру насочи вниманието към една от най-сериозните съвременни заплахи за обществото – манипулацията на вниманието, фалшивите новини и размиването на границите между журналистика и пропаганда. Според проф. Ставру, днес повече от всякога е необходимо да водим..
Университетът по библиотекознание и информационни технологии – УниБИТ чества своята 75-годишнина с поредица от научни форуми, дискусии и празнични събития. За съхраняването на историята, поддържането на академичния дух и бъдещето в "Нашият ден" говори проф. д. ик. н. Стоян Денчев – основател и дългогодишен ректор на УниБИТ, настоящ..
Новото издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" открива със замах летния сезон с отбелязването на един чудесен празник – Летния Никулден! Пренасянето на мощите на Св. Николай Чудотворец от гр. Мира в Бари. Специален гост на предаването е Николай Николов, който говори много увлекателно не само за празника и за риболова, но и за отношенията на..
Милен Марчев е организатор на предстоящото на 18 май десето юбилейно издание на The Distinguished Gentleman's Ride (DGR) ("Поход на забележителните джентълмени") в София. Походът е благотворително мото събитие, което съчетава стил, обществен ангажимент и страст към класическите и ретро мотоциклети. Милен Марчев го определя като "масово събитие на хора с..
Какво прави една хижа достойна за признание; на базата на какво са обусловени категориите в конкурса "Хижа на годината"; какви са критериите за номинациите и могат ли те да бъдат отправна точка за изготвяне на актуална наредба и правилник за хижите? На тези въпроси в "Нашият ден" отговарят Венцислав Венев – председател на БТС, и Иван Панчев..
"Terra Култура" пренася своите слушатели в света на наивизма с цвят, аромат и вкус от детството. За опита да върнем изгубеното чудо обратно в живота..
Ние хомо сапиенс ли сме или хомо Цапиенс? Кога и как потребителската култура излезе от рамките на "културното" и се превърнахме в едни машини за..
Шумен е домакин на едно от най-значимите културни събития в България – Международния фестивал "Друмеви театрални празници". Неговото 34-то издание включва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg