Има творби, които много хора изобщо не знаят, че съществуват, но един фрагмент от тях познава всеки. Това е началото на "Така каза Заратустра" на Р. Щраус, началото на "Малка нощна музика" на Моцарт, дуетът на цветята от "Лакме" на Делиб и арията на Вали от "Ла Вали" на Каталани. Всяка от тези мелодии се явява по различен, понякога дори абсурден повод в музикални илюстрации, филми, реклами и клипове. Ето че на 29 май в "Неделен следобед" от 14 часа не само ще чуете чудесно изпълнение на прочутата ария на Вали, но и ще може да се запознаете с цялата творба, липсва само встъплението и един хор от началото). Абсолютно нелогичния сюжет, (то в операта кое ли е логично?) е вдъхновил Алфредо Каталани да създаде великолепна музикална картина с ефектни арии, дуети и ансамбли.
Разбира се записът, който предлага екипът на предаването, е съвсем актуален от 3 април тази година, когато в Мюнхен с концертно изпълнение на тази опера е отбелязана 70-годишнината на оркестъра на баварското радио. Грандиозно събитие, което вие може да проследите благодарение на международния музикален обмен на Еврорадио.
В ролите ще слушате:
• Вали, сопран – Кармен Джанатасио
• Валтер, сопран – Мане Галоян
• Афра, мецосопран – Корин Шойле
• Джузепе Хагенбах, тенор – Карло Вентре
• Винченцо Гелингер, баритон – Хуан Хесус Родригес
• Стромингер, бас – Анте Йеркуница
• Вестоносец, бас-баритон – Милан Силянов
Хор и оркестър на Баварското радио в Мюнхен, диригтаент Греъм Дженкинс
"Ла Вали" е опера в четири действия от Алфредо Каталани, либрето Луиджи Илика. Премиерата е на 20 януари 1892 г. в Миланската Скала под диригентството на Едоардо Маскарони. Първата изпълнителка на заглавната роля е легендарната Хериклея Даркле. От цялата опера е останал един единствен хит – арията на Вали "Ebben? Ne andrò lontana", която се изпълнява от всички сопрани по света, много често като бисова пиеса. В основата на арията наричана "Гренландска песен" е текст на Жюл Верн. Както ще чуете освен тази ария има още няколко, които съвсем достойно могат да бъдат включени в репертоара на оперните певци, няколко красиви дуета и една изключително живописна музикална картина в четвърто действие, пренасяща ни високо в заснежените Алпи.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
