Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Непознатите опери:

"Ла Вали", последната опера на Алфредо Каталани

Кармен Джанатасио и Оркестърът на Мюнхенското радио, диригентът Греъм Дженкинс
Снимка: BR / Markus Konvalin

Има творби, които много хора изобщо не знаят, че съществуват, но един фрагмент от тях познава всеки. Това е началото на "Така каза Заратустра" на Р. Щраус, началото на "Малка нощна музика" на Моцарт, дуетът на цветята от "Лакме" на Делиб и арията на Вали от "Ла Вали" на Каталани. Всяка от тези мелодии се явява по различен, понякога дори абсурден повод в музикални илюстрации, филми, реклами и клипове. Ето че на 29 май в "Неделен следобед" от 14 часа не само ще чуете чудесно изпълнение на прочутата ария на Вали, но и ще може да се запознаете с цялата творба, липсва само встъплението и един хор от началото). Абсолютно нелогичния сюжет, (то в операта кое ли е логично?) е вдъхновил Алфредо Каталани да създаде великолепна музикална картина с ефектни арии, дуети и ансамбли.
Разбира се записът, който предлага екипът на предаването, е съвсем актуален от 3 април тази година, когато в Мюнхен с концертно изпълнение на тази опера е отбелязана 70-годишнината на оркестъра на баварското радио. Грандиозно събитие, което вие може да проследите благодарение на международния музикален обмен на Еврорадио.

В ролите ще слушате:
• Вали, сопран – Кармен Джанатасио
• Валтер, сопран – Мане Галоян
• Афра, мецосопран – Корин Шойле
• Джузепе Хагенбах, тенор – Карло Вентре
• Винченцо Гелингер, баритон – Хуан Хесус Родригес
• Стромингер, бас – Анте Йеркуница
• Вестоносец, бас-баритон – Милан Силянов
Хор и оркестър на Баварското радио в Мюнхен, диригтаент Греъм Дженкинс

Алфредо Каталани"Ла Вали" е опера в четири действия от Алфредо Каталани, либрето Луиджи Илика. Премиерата е на 20 януари 1892 г. в Миланската Скала под диригентството на Едоардо Маскарони. Първата изпълнителка на заглавната роля е легендарната Хериклея Даркле. От цялата опера е останал един единствен хит – арията на Вали "Ebben? Ne andrò lontana", която се изпълнява от всички сопрани по света, много често като бисова пиеса. В основата на арията наричана "Гренландска песен" е текст на Жюл Верн. Както ще чуете освен тази ария има още няколко, които съвсем достойно могат да бъдат включени в репертоара на оперните певци, няколко красиви дуета и една изключително живописна музикална картина в четвърто действие, пренасяща ни високо в заснежените Алпи.

Либретото е по роман и театрална пиеса на Вилхелмине фон Хилерн, "Вали и орлите". През 1879 г в Инсбрук писателката научава историята на Анна Шайнер-Кнител, която превръща в роман. В действителността, Анна е разчистила гнездо на орли (лешояди), което обикновено се правено от мъже. Но заради многото злополуки те отказвали. Така, за да спаси стадата от набезите на грабливите птици Анна се спуска по въже от върха на скалата и така става герой в селските легенди. Писателката преобръща историята, която след това се превръща в пиеса, няколко филмови адаптации и телевизионна продукция. В романа действието се развива в алпийско село, а интригата разказва за историята на девойка, която трябва да се омъжи за нежелан съпруг.
"Ла Вали" е последната опера от всичко шест написани през краткия живот на композитора. Той умира една на 39 години от туберколоза. Сред останалите с известна популярност се ползва и "Лорелай".
Каталани е роден в Лука през 1854 г., родният град и на Джакомо Пучини. Учи в консерваторията в Милано, а сред преподавателите му е и Антонио Бацини.

В звуковия файл може да чуете арията на Вали в изпълнение на Валери Попова със СО на БНР, диригент Васил Стефонав.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30
Ювал Рафаел

Оцелялата от фестивала "Нова" Ювал Рафаел ще представи Израел на Евровизия

Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..

публикувано на 29.01.25 в 08:45

Константин Костов – между класиката и джаза

След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..

публикувано на 29.01.25 в 08:05