За библиотеките – като своеобразни музеи, съхранили етапите на развитието на човешкото общество и на света, както и за създаването на книгохранилищата-библиотеки – още от периода на Древна Гърция и Древен Рим разказа проф. д.и.н. Диляна Ботева, преподавател в катедра "Стара история, тракология и средновековна история" към Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Тя посочи, че от времето на древността се разполага с огромно количество материали, които свидетелстват за интереса към документиране на миналото и на съвременността. Първите сбирки са документирани още в третото хилядолетие, на територията на Месопотамия – по бреговете на река Ефрат е най-ранната такава документирана сбирка. Съществува и представителна сбирка на територията на Сирия, близо до гр. Алепо. Според нея, един от големите въпроси и до днес в науката по тази тема, е дали първите сбирки, които са документирали събития основно върху глинени таблички, трябва да се разглеждат като архиви или като библиотеки.
Другият събеседник – Румен Дечев, политолог, книгоиздател и журналист – направи анализ на интереса към четенето днес и сподели своето виждане за влиянието на публикациите в Интернет, съвременното книгоиздаване и ролята на библиотеките в днешния ден.
Според г-н Дечев – библиотеката е един извор на знанието, без който човечеството не може да се развива, въпреки, че през вековете отношението към знанието се променя…"Ако се върнем към една от най-старите епохи, тази на архаичните общества, когато още не имало писменост, за нея знаем, че тогава знанието е било сакрално. То е било тайно – било е за посветени, не е било за всички. Имало е едно жреческо съсловие, което е "притежавало" знанието и това му е давало власт. Интересна е човешката история – много неща се променят – радикално се променя обществото, а човешката природа като че ли остава същата, каквато е била преди много хиляди години. Оказва се, че и денс, в нашето супер модерно общество, знанието е власт…!"
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg