Фотожурналистиката, която разказва животи

Новината, тази, която се случва тук и сега, може да бъде разказана по безброй начини. Чрез средствата на журналистиката, която цели да повдигне въпросите зад проблема, да изясни доколкото това е възможно, картината, но така, че човек сам да си създаде представа за действителността в нея. Чрез изкуството, проправило си път до човека с езика на неповторимия театър, който те променя всеки път, на киното, което улавя времето, но и придаване нещо от себе си, на музиката, която те завърта в своя ритъм и те прави част от историята.

С думи, които могат да говорят толкова оглушително, колкото никое друго изразно средство, защото смисълът в тях шепти силно, но и вика нежно. Там обаче, където слухът не стига, движението те хваща и унася, а интерпретацията те подвежда, журналистиката и изкуството могат да заработят заедно, за да видят очите и само те да усетят реалността такава, каквато е – неподправена, понякога болезнена, но винаги достатъчно провокативна. В този сблъсък с реалността най-силно може би говори общият универсален език на фотографията. Но не коя да е, а тази, която цели да представи реалността с усет върху проблема и с уважение към хората, запечатани в кадър.

Фотожурналистиката разказва не просто истории, а животи и има тежката задача да гради обществено доверие. Тя предава новината през емоции и е най-силното средство за пробуждане на съпричастност у човека. Докато е на ръба между егото и емпатията, фотожурналистът – човекът на терен, който макар и да работи сам, общува с всички и създава връзка с тях – запечатва истината по възможно най-чистия, точен и естетичен начин. Той се променя непрестанно, но запазва погледа, морала и стила си към човешката история. За всичко това му помага чувствителността, която не спира да подхранва и пази.

В ерата на дигитално, където човек става все по-гладен за визуалното разказване на истории, а фотожурналистиката може да бъде достоверен и надежден източник на информация, какви са похватите за това да разкажеш истински живота на другите и историята, която всички ние пишем, и по какъв начин днес общуваме чрез изображенията, които създаваме?

"Какво се случва“ отправи въпросите си към фотографите, които пресъздадоха 2021-ва в кадри, отличени от конкурса на БГ ПРЕС ФОТО 2021:

- Николай Дойчинов, получил признанието фотограф на годината за фотоисторията му от интензивното отделение на болница "Лозенец“, в което лекари се грижат за пациенти с Covid-19, както и първото място в категория "Фотосерии“ с историята му за края на минния комплекс "Марица-изток“;

- Юлиан Тодоров, най-добрият млад фотожурналист за същата тази година, който бе отличен за серията му със снимки от боксови срещи и единичните му спортни кадри.

Чуйте отговорите им в звуковия файл.

Снимки – БГ ПРЕС ФОТО 2021