Българското кино зад граница

Макар и да не се хвали с мащабността на холивудското, а и на европейското седмо изкуство, с екзотичността на иранското, египетското и южнокрейското, което в момента триумфира, българското кино има своето място на световните фестивали, които определят престижа на една филмова нация и дават силен тласък на кинотворците. То върви с малки крачки, но върви напред.

Да вземем например участието на българските филмови продукции на фестивала, чието 75-о издание съвсем скоро приключи – този в Кан. Дори в нулевата година, която кинофорумът отбеляза през 2020-а заради пандемията, имаше българско участие, и то в основния конкурс за "Златна палма“ – става дума за филма "Февруари“ на Камен Калев. Това не се беше случвало от 1974 година насам, когато за наградата в състезанието се бори "Последната дума“ на Бинка Желязкова.

Най-големия ни и последен успех постига анимационният "Женитба“ на Слав Бакалов и Румен Петков, който през 1985-а печели "палма“ за късометражно кино. Да не забравяме, че именно с късите филми започва всеки път в което и да било кино, то учи и изгражда стил и характер.

През 2014-а отново филм с режисьорското участие на Камен Калев – омнибусът "Мостовете на Сараево“, режисиран от 13 автори, сред които са и именитите режисьори Жан-Люк Годар и Сергей Лозница, беше в селекцията на Кан, но извън състезанието.

В "Особен поглед“ – втората по важност програма, която поставя акцент върху своеобразни произведения, оригинални в своите изразни средства и обновяващи киноезика – България неведнъж е участвала. С "Голямото нощно къпане“ на Бинка Желязкова, "Закъде пътувате“ на Рангел Вълчанов, "Време разделно“ на Людмил Стайков, чиято филмова версия в чужбина е известна под заглавието "Време на насилие“. В по-ново време в тази програма са се състезавали само два български филма – "Посоки“ на Стефан Командарев и "Жените наистина плачат“ на режисьорския тандем Весела Казакова и Мина Милева, филм, който продължава да провокира зрителското внимание, както и това на гилдията.

Какво обаче можем да кажем за българското кино зад граница с днешна дата? Защото е повече от ясно, че това, което се случва извън червения килим на световните филмови фестивали, е същественото за всеки един кинотворец, а именно – срещите с хората, които правят това, което ти правиш; обмяната на опит; сверяването на часовника с тенденциите в световното кино; опознаването на самия себе си в средата, в която киното живее и се показва; усещането, че има и бизнес в цялата работа, а точно там – на масата на киноинудстрията, има място и за теб.

В часа на "Кино с думи“ точно за блясъка на фестивалния живот, но и за душата на киното извън гламура, говориха две дами, които се завърнаха от Кан с натрупани достатъчно впечатления, за да ни разкажат как точно стоят нещата в киното – Кремена Димитрова от Националния филмов център и Ванина Кондова, режисьор, сценарист и актриса, създателка на сериала "Lost & Found“.

От разговора с тях можете да разберете повече за:

• България като вечно желана дестинация за заснемане на филмови продукции;
  
• фестивалите като една сериозна машина отвъд състезателната програма, в която се случва киното като бизнес;
• приятния страх да се изгубиш и намериш в същата тази машина и да станеш част от нея;
•  новия сезон на "Lost & Found“ и как градът намира начин да говори без думи в него;
• "Резонанс“ на Йордан Петков, който е в официалната селекция на тазгодишното издание на филмовия фестивал в Карлови Вари;
• "Киновакация“ – първото издание на новия фестивал, организиран от НФЦ, който от 11 до 14 юни ще представи на зрителите в Бургас най-новото и качествено българско кино, като прожекциите ще бъдат последвани от срещи с авторите, специални обръщения и отворени дискусии;
• и най-вече можете да разберете защо българското кино, което има нужда от повече показ, възможност за производство и разговори с хората, които го гледат, създават и обичат, си заслужава.

Чуйте в звуковия файл.