Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кино с думи:

Българското кино зад граница

Снимка: www.festival-cannes.com

Макар и да не се хвали с мащабността на холивудското, а и на европейското седмо изкуство, с екзотичността на иранското, египетското и южнокрейското, което в момента триумфира, българското кино има своето място на световните фестивали, които определят престижа на една филмова нация и дават силен тласък на кинотворците. То върви с малки крачки, но върви напред.

Да вземем например участието на българските филмови продукции на фестивала, чието 75-о издание съвсем скоро приключи – този в Кан. Дори в нулевата година, която кинофорумът отбеляза през 2020-а заради пандемията, имаше българско участие, и то в основния конкурс за "Златна палма“ – става дума за филма "Февруари“ на Камен Калев. Това не се беше случвало от 1974 година насам, когато за наградата в състезанието се бори "Последната дума“ на Бинка Желязкова.

Най-големия ни и последен успех постига анимационният "Женитба“ на Слав Бакалов и Румен Петков, който през 1985-а печели "палма“ за късометражно кино. Да не забравяме, че именно с късите филми започва всеки път в което и да било кино, то учи и изгражда стил и характер.

През 2014-а отново филм с режисьорското участие на Камен Калев – омнибусът "Мостовете на Сараево“, режисиран от 13 автори, сред които са и именитите режисьори Жан-Люк Годар и Сергей Лозница, беше в селекцията на Кан, но извън състезанието.

В "Особен поглед“ – втората по важност програма, която поставя акцент върху своеобразни произведения, оригинални в своите изразни средства и обновяващи киноезика – България неведнъж е участвала. С "Голямото нощно къпане“ на Бинка Желязкова, "Закъде пътувате“ на Рангел Вълчанов, "Време разделно“ на Людмил Стайков, чиято филмова версия в чужбина е известна под заглавието "Време на насилие“. В по-ново време в тази програма са се състезавали само два български филма – "Посоки“ на Стефан Командарев и "Жените наистина плачат“ на режисьорския тандем Весела Казакова и Мина Милева, филм, който продължава да провокира зрителското внимание, както и това на гилдията.

Какво обаче можем да кажем за българското кино зад граница с днешна дата? Защото е повече от ясно, че това, което се случва извън червения килим на световните филмови фестивали, е същественото за всеки един кинотворец, а именно – срещите с хората, които правят това, което ти правиш; обмяната на опит; сверяването на часовника с тенденциите в световното кино; опознаването на самия себе си в средата, в която киното живее и се показва; усещането, че има и бизнес в цялата работа, а точно там – на масата на киноинудстрията, има място и за теб.

В часа на "Кино с думи“ точно за блясъка на фестивалния живот, но и за душата на киното извън гламура, говориха две дами, които се завърнаха от Кан с натрупани достатъчно впечатления, за да ни разкажат как точно стоят нещата в киното – Кремена Димитрова от Националния филмов център и Ванина Кондова, режисьор, сценарист и актриса, създателка на сериала "Lost & Found“.

От разговора с тях можете да разберете повече за:

  • България като вечно желана дестинация за заснемане на филмови продукции;
  • фестивалите като една сериозна машина отвъд състезателната програма, в която се случва киното като бизнес;
  • приятния страх да се изгубиш и намериш в същата тази машина и да станеш част от нея;
  •  новия сезон на "Lost & Found“ и как градът намира начин да говори без думи в него;
  • "Резонанс“ на Йордан Петков, който е в официалната селекция на тазгодишното издание на филмовия фестивал в Карлови Вари;
  • "Киновакация“ – първото издание на новия фестивал, организиран от НФЦ, който от 11 до 14 юни ще представи на зрителите в Бургас най-новото и качествено българско кино, като прожекциите ще бъдат последвани от срещи с авторите, специални обръщения и отворени дискусии;
  • и най-вече можете да разберете защо българското кино, което има нужда от повече показ, възможност за производство и разговори с хората, които го гледат, създават и обичат, си заслужава.

Чуйте в звуковия файл.



По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов театрален фестивал в Русе очаква първите си зрители от 8 октомври

"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град. Основен организатор е Катя Костова – българка, живееща от десетилетия в Берлин и председател на сдружение "Кауза Пещера", а партньор и домакин на театралния празник е Драматичният театър " Сава..

публикувано на 05.10.24 в 09:15

"Клас 90" и носталгията по младостта

Преди шест години на режисьора Бойко Боянов му хрумва идеята да разкаже историята на един клас, който се събира за среща след 30 години. От искреността на всеки един, дошъл на сбирката, започва да прозира предисторията на "Клас 90" – дебютния филм на Боянов, който се срещна за първи път с публиката си на 42-рата на "Златна роза". Заедно със..

публикувано на 04.10.24 в 16:25

Книга за режисьорските подходи към операта "Дон Паскуале"

Книгата "Грация на смеха. Или за спецификата на комическото белканто в операта "Дон Паскуале" от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи" от Стефан Донев е възможност да се проследи опита на автора като режисьор "да открие и разясни", по думите на Петър Пламенов, спецификите и "неповторимото очарование" на шедьовъра на Доницети. Стефан..

публикувано на 04.10.24 в 14:59
Моноспектакълът

Дни преди "Цирколюция" – енигмата "социален цирк"

Задава се циркова революция!  От 10 до 13 октомври в "Топлоцентрала" ще се проведе едиснтвеният по рода си фестивал в Бълагрия, посветен на съвременния и социален цирк – "ЦИРКОЛЮЦИЯ". Организаторът от фондация "Мини Арт" Гео Калев и огненият артист от колектив "Агнон" Кристиян Димитров запознават слушателите на "Артефир" с..

публикувано на 04.10.24 в 13:43

Една неканонична и лична антология на англоезичната поезия

Англоезична поезия от XIV в. до XXI в. съдържа новото издание "Потомството на Чосър".  Мащабната антология в "Артефир" представя лично нейният преводач и съставител  проф. Александър Шурбанов. Това не е канонична, а лична антология, подчертава гостът. Избраните произведения в книгата са такива, оставили през годините следа в..

публикувано на 04.10.24 в 13:23